Кук крайно рядко споменава за себе си и за преживяванията си в дневниците, които води през време на трите си плавания. Но в деня на тежките изпитания — на 16 август 1770 г., той прави признание, което хвърля светлина върху твърде важни черти от трудния му характер.
„Съдбата на моряците — пише той — крие превратности, които винаги ги очакват при плаване в непознати води. Ако не беше задоволството, което изпитва първооткривателят дори в случаите, когато го чакат само пясъци и плитчини, тази служба би била непоносима, особено в толкова далечни места, каквато е тази страна, и при оскъдицата на храна. Светът едва ли ще прости на пътешественик, ако той, открил някоя земя, не я изследва; не ще го оправдаят прекараните несгоди и той ще бъде обвинен в малодушие и липса на настойчивост — всички единодушно ще го обявят за личност, негодна за плаване, извършвано с цел да се правят открития. От друга страна, ако мореплавателят смело посрещне всички опасности, но резултатите от пътуването не излязат сполучливи, ще смятат, че е дързък и неблагоразумен. Първото обвинение едва ли може да се отправи към мен, пък ако ми провърви и преодолеем всички пречки, с които ще трябва да се срещнем, за второто не ще стане и дума.
На някого може да се стори, че от моя страна е било проява на непредпазливост да прекарам толкоз време сред тези острови и плитчини. Но трябва да се има пред вид, че плаването се извърши само с един кораб; трябва да се вземат под внимание и много други обстоятелства. Ако не бяхме посетили тези места, не бихме могли да дадем що-годе смислен отговор; не бихме могли тогава да отговорим дали тази земя е континент или група острови, какво живее и расте на нея, свързана ли е с други земи.“
На 16 август и екипажът на „Индевър“, и неговият командир издържаха безкрайно трудния изпит. Забележителното му хладнокръвие, желязното самообладание, умелото ръководство на спасителната операция — всичко това окончателно затвърди авторитета на Кук.
Той нямаше външно обаяние. Беше сух, рязък, не пестеше наказания, понякога доста жестоки. Но матросите постепенно се убеждаваха, че той може да върже всеки възел по-добре от който да е боцман, че на щурвала с него не може да се сравни нито един кърмчия. По ясните му заповеди командата мигновено и в каквато и да било обстановка поставяше и сваляше ветрилата. Астрономите на експедицията виждаха колко сръчно си служи той с квадранта, и секстанта, как бързо се ориентира по звездите на „чуждото“ небе — небето на Южното полукълбо.
Той звездната книга свободно четеше, стихията морска послушна му беше.
Баратински посвещава тези редове на Йохан Волфганг Гьоте, но те наистина могат с пълно основание да се отнесат и към Джеймс Кук.
На 11 юни и на 16 август той на два пъти спаси кораба от едва ли не неминуема гибел. Но той не би могъл нищо да направи, ако дотогава благодарение на старанията му не бе се сплотила команда, готова за най-тежки изпитания и способна светкавично да изпълнява заповедите на командира.
Интересно е да се отбележи, че Кук много ценеше матросите, които през първите месеци на плаването нееднократно бе сурово наказвал. Преливащата енергия на тези нарушители на дисциплината той успяваше правилно да насочи, като въпреки понесеното от тях наказание им оказваше пълно доверие.
Това вдъхна на тези хора дълбоко уважение към командира и мнозина станаха негови спътници и през следващите му плавания.
Вече споменахме, че в кралския британски флот хиляди хора умирали от скорбут и стомашни болести. През време на първото плаване на Кук бяха умрели много хора — екипажът пострада от тропическа треска, от която се бяха заразили в Ява.
Но нито в първата, нито в следващите експедиции скорбутът бе причинил най-малка щета на екипажа. Причината е проста. Кук беше въвел убийствен за скорбута хранителен режим — кисело зеле, лук, чесън, отвара от хвойна, прясно месо, пресни зеленчуци и пресни плодове още при първа възможност; различни треви, каквито могат лесно да се съберат при всяко спиране на брега. Всъщност това е всичко.
„За отказ да получи своя пай прясно месо наказах с дванадесет удара с камшик матроса Хенри Стивънс и войника от морската пехота Томас Денстър.“ Това Кук записа в дневника си на 16 септември 1768 година. Тази мярка не струваше и Кук скоро го разбра.