Индианците бяха готови да дадат всичко срещу предмети от желязо, мед и месинг. Спътниците на Кук срещу брадви, ножове, триони, месингови копчета получаваха кожи от морски бобри23. По-късно моряците продадоха тези кожи в Макао по 10–15 фунта едната. Търговията с ценни кожи им донесе огромни печалби, а слухът за кожите, които можели буквално без пари да се получат по западното крайбрежие на Северна Америка, предизвика „кожарска“ треска в Англия и САЩ.
Множество търсачи на лесна печалба се юрват към неприветливите води, миещи тези брегове.
Започва колонизацията на о. Ванкувър. За горчивите й плодове може да се съди по някои, съобщения на канадските вестници от април 1978 година. Този април е месец на тържествен юбилей — в Канада и преди всичко в тихоокеанската й провинция Британска Колумбия се чествува 200-годишнината от посещението на Кук в залива Нутка. Представителката на индианците-квакиютли Дона Тиндал през март 1978 г. заявява, че сумата от един милион и шестстотин хиляди долара, отпуснати от властите на Британска Колумбия за юбилейните празненства, е „безпримерно пилеене на средствата на данъкоплатците и пряко оскърбление за индианците от тази провинция. Ние не желаем да участвуваме в тържествата, които ни напомнят за насилията над нашите обичаи и нашия език, и не трябва да пеем и да играем по представления, които се уреждат от не-справедливото и расистко общество“24.
Още по-остри са изказванията на индианци от групата моучат, живеещи по бреговете на залива Нутка. Те отказват да приемат от управниците на провинцията 200 000 долара за изграждане на „голяма къща“ — жилище, наподобяващо онези индиански къщи, в които техните предци живеели преди двеста години.
На времето вождът Макина топло посрещнал Кук. Но белите хора за двеста години извършили злодеяния, които отнесли в гроба девет десети от потомците на Макина. Едра шарка, туберкулоза, венерически болести, алкохолизъм — това са все дарове на белите пришълци, и индианците не желаят да вземат участие в празненството, което за сетен път им напомня за бедите, връхлетели техните деди и бащи…
На 26 април 1778 г. Кук напусна залива Нутка и се насочи на север. На 1 май корабите стигнаха 55° с.ш. — мястото, където през 1741 г. до американските брегове бе доплувал Чириков. По-нататък експедицията се движеше на северозапад. И Чириков, и Бодега-и-Куадра, и Кук поради силните югоизточни ветрове и мъглите бяха принудени да плават далеч от брега между 55 и 58° с.ш. Затова те взеха големия Александров архипелаг, който се простира успоредно на континента, за крайбрежие на самия континент.
На 4 май се показа побелялата глава на връх Св. Илия, наречен така от Беринг, а на 9 май корабите влязоха в огромния залив Аляска, открит от Беринг и Чириков. Като отминаха заливчето Якутат, което Кук в чест на Беринг нарече Бе-рингс бей, корабите се приближиха до о. Каяк, където през 1741 г. бяха дебаркирали спътниците на Беринг — щурманът Софрон Хитров и естественикът Георг Стелер. Като даде на острова името Кейс Айлънд, Кук остави на брега бутилка с бележка и две сребърни монети. Това бе „знакът за заявка“ — по такъв начин островът се обявяваше за владение на британската корона.
На 12 май корабите влязоха в залива, който Кук нарече Сандуич Саунд, а редакторът на записките му го преименувал на Принц Уйлям. Тук участниците на експедицията срещнаха индианците-чугачи, конто си осигуряваха прехраната по същия начин както квакиютлите.
По-нататък, като заобиколи Кенайския п-в, на 1 юни Кук влезе в широк залив, който взе за естуар на голяма река. Всъщност това бе дълбоко врязал се в сушата залив (днес той носи името на Кук и на брега му е разположен най-големият град на Аляска — Ангоридж). Тук отново се повтори операцията с бутилката и монетите.
Като продължи по следите на Беринг и Чириков и използува картата на Г. Ф. Милер, Кук мина покрай островите Шуяк, Афогнак и Кадяк, като смяташе, че те се отнасят към континента. По-нататък той се движеше край откритите от Беринг о. Туманни (Чириков) и Шумагинските острови.
Безкрайно далеч бе от Шумагинските о-ви до бреговете на Русия, но и тук вече, край западния вход в Аляски залив, се появиха признаци на руско влияние. Местните жители — алеути — посрещнаха корабите с кожените си лодки-байдари п един от тях предаде на „Дискъвъри“ малко калаено ковчеже. В него имаше бележка на руски език и в текста личаха две дати — 1776 и 1778 година.
През протока Укатан от залива Аляска Кук излезе в Берингово море и на 28 юни въведе корабите в залива Самгунудха на северния бряг на един от Алеутските о-ви — Уналаска. Там алеутите му предадоха бележка на руски език, но „поради непотребност“ той им я върна.
23
Бобри — вид тюлени, по-често наричани „морски котки“, които притежават ценна кожа (б. пр.).
24
„The Canadian Tribune“. April 17, 1978; „The Fisherman“, April 7, 1978; „The Pacific Tribune“, April 15, 1978.