От тези места те се снабдяват не само с храна, но и до голяма степен с дрехи, които правят предимно от кожи; и това е може би най-хубавото, което човек може да има тук. Горните дрехи се шият подобно на наметалата на нашите кочияши и те им стигат до коленете; освен това те носят по две жилетки, панталони, кожена шапка и ботуши… Двамата тукашни началници имаха сини платнени куртки и както те, така и другите руси носеха копринени ризи; може би това са единствените дрехи, които не са собствена изработка.
Русите живеят на всички главни острови между Уналаска и Камчатка и стоят тук с единствената цел да добиват ценни кожи, като първият и основен обект на лов са морските бобри… Всички тези «кожухари» от време на време се сменят. Онези, които срещнахме, бяха дошли тук от Охотск през 1776 г. и трябваше да се върнат пак там през 1781 г., така че им предстои да останат на о. Уналаска още четири години“.
За всички жители на Уналаска пристигането на два големи чужди кораба бе необикновено събитие. Ето как Г. Г. Измайлов докладва на началството си за пристигането на англичаните:
До Камчатската Болшерецка Канцелария
От щурманския ученик Герасим Измайлов
След пристигането ми в тукашните Алеутски острови през тази 1778 година, август 14, но поради задължението ми към казаната канцелария да направя преброяване на тукашните народи, трябваше да отплувам от пристанището на остров Уналаска на септември 2 към остров Умнак, Четири сопки и прочие. А след пристигането ми, на септември 20 пристигнаха на същия остров Уналаска и се спряха на голямо разстояние от моето пристанище откъм северната страна на залива два пакетбота от остров Лондон, англичани се казват. В изпълнение на длъжността си веднага ги посетих и в продължение на три дни се намирах при тях, бях към тях любезен и гостоприемен. Услужих им, с каквото имах сам, сетне наредих на алеутите, наши данъкоплатци, докато англичаните са тук да им ловят риба и да ги снабдяват. А докато бях при тях чрез знаци разбрах, че тази 778 година през октомври на 15 число, оттук, от Уналаска, имат намерение да заминат към 22°00′ с.ш., където смятат да презимуват в Петропавловското пристанище до май месец.
На големия пакетбот, наречен Резолюшън, господин полковникът се именува Дем Кук, лейтенантите са трима: първият — Жиот Гор, вторият — Дем Скин [Кинг], третият — Жион Вилимсин [Уилямсън]; всичко хората, които са на пакетбота, са 110, включително всички офицери. На другия пакетбот, наречен Ескадре [Дискъвъри], командирът му с чин майор е Чир Тляр [Чарлс Кларк], лейтенантите са двама: първият — Димск Боринг [Джеймс Барни], вторият — Жион Рикман, всичко хората на Ескадре са 70 души, включително офицерите.
А понеже чрез знаци [научих], че те имат намерение [да отплуват] за Петропавловското пристанище, обясних им, да изпратят велбот с този рапорт и след това вече да пътуват с корабите. Защото, ако тръгнат направо с корабите, без да предупредят, ще стрелят по тях с топове. А за всичко в идната 779 година на корабите в Охоцк с [щурманския] ученик, а в Камчатка със старшия Сапожников обстойни рапорти ще представя.
На 26 октомври корабите напуснаха Уналаска и се насочиха на юг. Точно след един месец те вече бяха край остров Мауи от Хавайския архипелаг. Този остров не бе открит при първото посещение на архипелага, както и съседният, най-големият остров Хавай, до който корабите се приближиха на 1 декември. Отдалеч се виждаха снежните върхове на два гигантски вулкана — Мауна Кеа и Мауна Лоа. Шест седмици корабите плаваха, без да бързат, около острова по посока на часовниковата стрелка. Плаването не беше лесно, тъй като навсякъде край брега бяха пръснати безброй рифове. Корабите бяха в окаяно положение — протичаха, мачтите, рангаутът, ветрилата имаха нужда от незабавен ремонт. Крайно раздразнен, Кук гневно пише в бележките си от 19 декември за безобразните порядки във флота, където редовно започнали да снабдяват корабите с негодни припаси. Кук явно имаше пред вид в случая граф Сандвич и шефа на Корабната палата Палисър. Тези критични бележки са изрязани от текста на дневниците на Кук при първото им публикуване.