Когато подготвя за печат материалите от първото плаване на Кук, Бигълхол сверява канберския оригинал с три преписа и с бордовия журнал на „Индевър“. Той открива и записки на редица участници в първата експедиция на Кук. В текста на изданието Бигълхол включва и извадки от записките на лекаря Мънкхаус, щурмана Молине и на неизвестен автор, а в обширния си коментар използува дневниците на десет от членовете на експедицията.
Освен това Бигълхол вмъква в текста писма на Кук, документи от архива на Адмиралтейството, като снабдява изданието си с три увода — общ, текстологичен и историко-географски.28
Втори рейс. След като завършва през 1955 г. работата си върху „Плаването на «Индевър»“, Бигълхол се надява, че с второто пътешествие ще върви много по-лесно — та нали дневниците на ръководителя на втората експедиция са обнародвани още през 1777 г. като материал, подготвен от самия Кук. Уви! Надеждата на Бигълхол не се оправда.
Когато тръгвал за третото си плаване, Кук възложил публикуването на дневника от второто пътешествие на опитния литератор, уиндзорския каноник Джон Дъглас, на когото имал пълно доверие; бяха се уговорили за всичко, що се отнасяше до издаването на труда.
Но уиндзорският каноник направил лоша услуга на Кук. Бигълхол открива, че Дъглас преправил без знанието на автора целия текст на дневника. Нямало кой да го изобличи — през 1777 г. Кук бил в далечна Океания. Все пак в литературните кръгове на Лондон възникнали някакви смътни подозрения по отношение на Дъглас. Анонимен дописник през 1783 г. го обвинил на страниците на вестник „Морнинг Кроникъл“, че бил окастрил дневниците на втората експедиция.
В отговора си Дъглас заявил, че „бил само поправил някои небрежности на стила“. Малко покъсно в необнародваните си автобиографични бележки Дъглас си признал, че със знанието на граф Сандуич и крал Георг III, „подготвих за печат — писал той — пътешествието на Кук… и в много случаи поправих стила на капитанския дневник… ако дневникът беше напечатан така, както ми го бяха предали, той би бил твърде суров и читателите не биха го харесали“.
Бигълхол успява да се добере до това, как бе доизпечен и доизпържен от уиндзорския готвач „суровият дневник“.
Дъглас изхвърлил от текста всичко, което нему било по вкуса и по-специално местата, където Кук пише за гибелните последици от общуването на народите в южните морета с европейците. Същевременно некалесаният съавтор на Кук обогатил дневника със свои добавки. Но най-лошото било, че той съвсем произволно извършил стилова редакция на целия текст.
„Езикът на кубрика — отбелязва по този повод Бигълхол — е пригладен, бурите укротени и макар че елегантната пунктуация не превърна моряка в уиндзорски каноник, Дъглас откъсна Кук от бреговете на Тонгатабу и го отведе на лондонския Странд.“29
А в „суровия“ си вид дневниците на всички плавания на Кук представляват забележителни литературни произведения. Техният грапав, понякога груб, но силен, ясен и изразителен език няма нужда от „облагородяване“. Кук притежава чувство за хумор, има свой маниер за излагане на мислите — нищо общо с претенциозно натруфената проза на бездарните подражатели на Поуп, Стил и Ричардсън.
Затова Бигълхол трябва да извърши огромна работа по изчистването на Дъгласовския лак от страниците на дневника. За основа на издадените материали от второто плаване на Кук, излязло в Кеймбридж през 1961 г., Бигълхол взема автентичния дневник на Кук — ръкописа, който се съхранявал в Британския музей, а освен това използува и втори оригинал, открит в същия музей30 — три откъса от дневник, писан от ръката на Кук, три преписа от този документ и корабния журнал на „Резодтошън“.
В изданието от 1961 г. освен дневника на Кук влизат записките на капитан Фюрно, лейтенантите Кларк и Пикърсхил, астронома Уолс, мидшипманите Барни и Елиот, както и документите, отнасящи се към времето на подготовката на експедицията.
Твърде интересни са двата увода (общ и текстологичен) на Бигълхол и многобройните му коментарии.31
Трети рейс. Когато подготвя новото издание на материалите от третото плаване на Кук, Бигълхол пак трябва да се пребори с уиндзорския „пакостник“ Дъглас, издал през 1784 г. дневниците, които Кук и Кинг водели през време на това пътешествие.
В непредназначените за печат свои автобиографични бележки Дъглас не без гордост заявил; във връзка с третото пътешествие: „Ръкописите на капитана бях подготвил прецизно, но се отнасях с тях по-свободно, отколкото със записките от второто плаване. Аз точно се придържах до фактите, но по-малко педантично следвах текста, като го обличах с одеждите на по-фин стил от обикновения език на капитана“. По-нататък Дъглас отбелязва, че където е трябвало, е допълвал без каквито и да било пояснения текста на Кук със записките на хирурга и естественик на експедицията У. Андерсън. „Това ми позволяваше — добавя Дъглас — да рисувам по-интересни картини: от тези, каквито би могъл да даде ръкописът на: капитан Кук.“
28
The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. I; The Voyage of the Endeavour, 1768–1771, Hakluyt Society; Cambridge, 1955; 2-d ed. — Cambridge, 1968.
Съкратено съветско издание: Первое плавание капитана Джемса Кука. Плавание на „Индевре“ в 1768–1771 г. М., Географгиз, 1960.
29
Странд — една от главните улици в централната част на Лондон, аристократичната му част. (б. пр.)
30
Британския музей — по-точно библиотеката на Британския музей, която от 1973 г. заедно с няколко влезли в състава й други библиотеки, днес носи името Британска библиотека. (б. пр.)
31
The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. II; The Voyage of the „Resolution“ and „Adventure“ 1772–1775, Hakluyt Society. Cambridge, 1961; 2-d ed. — Cambridge, 1969.
Съкратено съветско издание: Второе плавание капитана Джемса Кука. Плавание к Южному полюсу и вокруг света в 1772–1775 г. М., „Мисль“, 1964.