Наистина след гибелта на Кук Дъглас можел да прави всичко, каквото му се искало. Да обуздае неудържимия каноник би могъл само Дж. Кинг, но той заминал през 1783 г. във Вест Индия и една година по-късно починал.
Като „рисува по-интересни картини“, Дъглас на много места съкратил текста на дневника и по-молба на Палисър изхвърлил забележката на Кук във връзка с безобразията, които се вършели в адмиралтейските докове. И тъй като Дъглас „по-малко педантично следвал текста“, можем лесно да си представим в какво са се превърнали записките на Кук…32
И Бигълхол пак упорито издирва оригиналите и преписите от дневниците на Кук. Трудът на реставратора на литературното наследство на Кук и този път се увенчава с успех.
За основа на изданието си — то излиза в Кеймбридж през 1967 г. — Бигълхол взема два оригинални ръкописа на Кук от фондовете на Библиотеката на Британския музей и три преписа от дневника на третото плаване, запазени в архива на Адмиралтейството.
В различни английски и австралийски архиви и библиотеки Бигълхол издирва необнародвани преди записките на двадесет и седем (!) участници в третата експедиция. Поне десет големи тома биха били необходими за публикуването на всички тези материали. Затова в рамките на двутомното издание Бигълхол включва само извадки от дневниците на Ч. Кларк, Дж. Кинг, Дж. Барни, У. Андерсън, на Андерсъновия помощник Д. Самуъл и щурманите Т. Едгар и Дж. Гилбърт.
Като следва хубавата традиция, Бигълхол включва в изданието за третото плаване от 1776–1781 г. и два предговора — общ и текстологипен33.
След като издава материалите от третата експедиция, Бигълхол пристъпва към Главната си книга, биографията на Кук.
Авторът на „Живота на капитан Кук“ почина, когато по-голямата част от труда му бе готова за печат.
Т. Бигълхол, синът на Дж. Бигълхол, дописва няколкото последни глави по оставените от баща му чернови. През 1974 г. в Кеймбридж излиза от печат последната книга на новозеландския учен.34
Историограф на Христофор Колумб бе по-младият му съвременник, яростният правдолюбец и пламенен хуманист Бартоломе Лас Касас.
Единственият пътник при първата околосветска експедиция — Антонио Пигафета, увековечи делата на Фернандо Магелан.
Джон Бигълхол стана най-добър биограф на. Джеймс Кук.
Половината век, преживян от Кук, съвременник на Волтер и Ломоносов, Уат и Кант, не са само години, прекарани от него на капитанския мостик на „Индевър“ и „Резолюшън“.
Кук се учеше и учеше другите, Кук обичаше и мразеше, Кук поправяше чужди грешки и грешеше сам, Кук живееше.
Образът на такъв именно Кук, син на своя век, човек с трудна орис и неуморен търсач, е пресъздаден от Бигълхол, който с това извърши велик, научен подвиг.
Речник на морски термини35 и някои чужди думи
Аврал — срочна работа на кораба, в която се включва целият екипаж или значителна част от него.
Бакен — плаващ знак за отбелязване на навигационната опасност.
Барк — ветроходен кораб с три и повече мачти, с прави ветрила.
Боцман — лице от младшия команден състав на кораба (отговаря на старшина във войската).
Бриг — двумачтов кораб с прави ветрила.
Бусола — геодезичен уред за снимане на местност.
Вахта — вид дежурство на кораба; „собачья вахта“ — нощното, най-тежко дежурство (преведено буквално „кучешка вахта“).
Велбот — лека гребно-ветроходна лодка с 4–8 гребла.
Ветрило — платно (на кораб, лодка).
Веха — тук употребена като синоним на бакен.
Въглевоз — кораб за превозване на въглища.
Габарити (на кораб) — най-големите му външни размери.
Газене (на кораб) — потапяне (потъване) на корабния корпус във водата.
Гардемарин — възпитаник от последния клас на морски кадетски корпус (военно училище в предреволюционна Русия).
Гинея — парична единица в Англия (=21 шилинга, малко повече от 1 лира).
Гротбрамстенга — второто продължение на гротмачтата, над гротстенгата.
Гротмачта — втората, броена откъм носа мачта; най-високата.
32
По ирония на съдбата картите към изданието от 1784 г. били редактирани от Далримпъл. Едва ли му е направила удоволствие работата върху картите на Кук, на които не беше „останал и помен от Южния континент, който надхвърлял по площ цялата цивилизована част на Азия…“.
33
The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. III. The Voyage of the Resolution and Discovery, 1776–1780, Hakluyt Society. Cambridge, 1967.
Съкратено съветско издание: Третье плавание капитана Джемса Кука. Плавание в Тихом океане в 1776–1780 г. М., „Мисль“, 1971.
34
The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. IV. The Life of Captain James Cook by J. C. Beaglehole, Hakluyt Society Cambridge, 1974.
35
Повечето дефиниции на морските термини са взети от В. Бойчев, С. Стоянов. Тълковен речник по морско дело. С, 1980. (б. пр.)