Земята и небесният свод се завъртяха пред очите ми, хълмовете се заклатиха. Стори ми се, че съм чула зова на небето — сякаш някакъв вестител като този в Македония бе извикал: „Ела да ни спасиш!“ Но аз не бях апостол, вестителят за мен бе незрим и не можех да откликна на този зов.
— О, Сейнт Джон! — изрекох аз. — Смилете се над мен!
Но аз се обръщах към човек, който, изпълнявайки онова, което смяташе за свой дълг, не знаеше ни милост, ни угризение на съвестта. Той продължи:
— Бог и природата са ви обрекли да бъдете жена на мисионер. Те са ви надарили не с външна, а с душевна красота; вие сте създадена за труд, не за любов. Трябва и ще станете жена на мисионер. Ще бъдете моя: зова ви не за свое удоволствие, а за служба на всевишния.
— Но аз не съм способна за това, не чувствувам призвание — отвърнах аз.
Той, изглежда, очакваше такива възражения, защото никак не се подразни. И действително, когато се облегна на скалата зад себе си, скръсти ръце на гърди и устреми към мен погледа си, разбрах, че се е подготвил за дълга и упорита борба и се е запасил с търпение, без да се съмнява в победата си в тази борба.
— Скромността, Джейн — каза той, — е основата на християнските добродетели; вие право казахте, че не сте способна за това. Но кой е способен за него? И кой, бидейки наистина призван, се смята достоен за подобно призвание? Аз например какво съм? Само прах и тлен. И аз като свети Павел се признавам за най-голям грешник; но не позволявам на мисълта за греховността ми да ме смущава. Познавам небесния си учител, зная, че той е справедлив и всемогъщ; и щом е избрал такова слабо оръдие за извършване на велика задача, той с безбрежния океан на своята благодат ще отстрани несъответствието между средството и целта. Мислете като мен, Джейн, вярвайте като мен. Зова ви да се опрете на скалата на вечността: не се съмнявайте, тя ще издържи бремето на човешката ви слабост.
— Животът на мисионера ми е съвсем непознат: не зная какви са неговите задължения.
— Тук аз въпреки всичките си несъвършенства ще мога да ви окажа нужната помощ; ще ви разяснявам ежечасно вашата задача, винаги ще бъда до вас, ще ви помагам по всяко време. Това ще е нужно само отначало: скоро (зная вашите способности) вие ще станете дейна и опитна като мен и вече не ще се нуждаете от моите наставления.
— Но силите ми — нима имам сили за такова нещо? Не ги чувствувам. Нищо в мен не дава отклик на вашия зов. Пред мен не блясва светлина, животът в мен не почва да пламти, не чувам гласа, който би ме наставлявал или ободрявал. О, ако знаехте, че душата ми прилича на мрачна тъмница, в бездната на която трепери в окови страхът — страхът, че ще ме убедите да приема онова, което нямам сили да извърша!
— Аз имам готов отговор за вас, изслушайте го. Наблюдавам ви от първата минута на нашето познанство и достатъчно ви опознах за десет месеца. През това време ви подлагах на различни изпитания. И какво видях и установих? Вашата дейност в селското училище ми доказа, че можете добре, точно и добросъвестно да вършите работа, която не съответствува на вашите навици и склонности; убедих се, че притежавате необходимите способности и такт; вие постигнахте целта си, защото упорито вървяхте към нея. От спокойствието, с което приехте новината, че ставате притежателка на голямо състояние, разбрах, че душата ви е чиста от порока на Дамос; златото няма власт над вас. В твърдата решителност, с която разделихте състоянието си на четири части, като оставихте за себе си само една и пожертвувахте останалите три в името на справедливостта, аз виждам душа, жадуваща за пламъка и екзалтацията на жертвата. В готовността, с която вие по мое предложение се отказахте от предмета, който ви интересуваше, и веднага го заменихте с друг, който интересуваше мен, в неуморимото упорство, с което продължавате да се занимавате с този предмет, в неизчерпаемата енергия и постоянство, с които преодолявате неговите трудности, аз виждам всичките черти, които търся. Джейн, вие сте хрисима, усърдна, безкористна, вярна, сериозна и смела; у вас има много нежност и заедно с това много героизъм; престанете да се съмнявате в себе си — аз ви се доверявам безрезервно. Вашата дейност като ръководителка на индийско училище и моя помощничка в работата сред индийските жени ще бъде за мен неоценима.
Стоманеният обръч се стягаше около мен; увещанията на Сейнт Джон бавно, но сигурно сковаваха волята ми. Струваше ми се, че ако затворя очи, ще видя пред себе си пътя, който до този момент ми е изглеждал недостъпен. Моята работа, която смятах досега за толкова незначителна, тъй нищожна, в резултат на думите му и новата светлина, в която я представяше той, придоби по-ясни очертания и по-дълбок смисъл. Сейнт Джон чакаше отговор. Преди да го дам, аз поисках четвърт час да си помисля.