— Много добре — съгласи се той и като стана, отиде напред по пътеката, спря, отпусна се на земята върху една издигнатина и остана там неподвижен.
„Аз съм способна да направя това, което иска от мен; принудена съм да го призная — мислех си аз. — Но само при положение, че смъртта ме пощади. Ала аз чувствувам, че няма да живея дълго под лъчите на индийското слънце. А тогава? Но на него му е все едно. Когато дойде смъртният ми час, той смирено и безропотно ще ме предаде на бога, който ме е поверил на него. Всичко това ми е съвсем ясно. Напускайки Англия, аз ще напусна любимата си, но опустяла за мен страна — мистър Рочестър не е тук, а дори да беше тук, какво значение би имало за мен това? Сега ми предстои да живея без него — какво по-безсмислено и малодушно от това да влача дните си в очакване на някаква неосъществима промяна в съдбата ми, която би ме съединила с него! Без съмнение (както веднъж бе казал Сейнт Джон) аз трябва да търся нови интереси в живота, които да заменят изгубените; а нима работата, която той сега ми предлага, не е най-достойната от всички, които човек може да си избере и бог да благослови? Нима тези благородни грижи и високи стремежи няма най-добре да запълнят празнотата, която се появи след разбитите чувства и разрушените надежди? Несъмнено трябва да отговоря утвърдително — и въпреки това потръпвам при тази мисъл. Уви! Ако последвам Сейнт Джон, ще се отрека от част от себе си; ако отида в Индия, ще се обрека на преждевременна смърт. А какво ще стане с мен през времето до заминаването ми за Индия, както и през периода от пристигането ми там до смъртта ми? О, аз прекрасно зная! Виждам го съвсем ясно в съзнанието си. Трудейки се с пот на челото, за да угодя на Сейнт Джон, ще надмина и най-смелите му очаквания. Ако тръгна с него, ако принеса жертвата, която иска от мен, тази жертва ще бъде пълна: ще положа върху жертвеника сърцето си, всичките си сили, себе си. Сейнт Джон никога не ще ме обикне, но ще бъде доволен от мен. Той ще открие у мен енергия, която не е виждал, извор на сили, който не е подозирал. Да, аз мога да работя упорито като него и също тъй безропотно.
И така, възможно бе да приема това, което той иска от мен, ако не беше едно условие, едно ужасно условие: той иска да стана негова жена, а не ме обича повече, отколкото тази сурова огромна скала, от която пада в стръмнината пенливият поток. Той ме цени, както войникът цени доброто оръжие — нищо повече. Докато Сейнт Джон не ми е съпруг, това малко би ме тревожило; но мога ли да допусна той да осъществи плановете си хладнокръвно, да мина с него през брачната церемония? Мога ли да приема от него венчалния пръстен, да търпя всички външни условности на любовта (той без съмнение педантично ще ги спазва) при ясното съзнание, че най-същественото в този случай отсъствува? Как ще понасям мисълта, че всяка негова ласка е всъщност жертва пред олтара на неговия принцип? Не, такова мъченичество би било чудовищно. Аз за нищо на света няма да го приема. Мога да го съпровождам като сестра, но не и като съпруга; така и ще му кажа.“
Погледнах към хълмчето. Сейнт Джон все ще лежеше там като повалена колона; лицето му бе обърнато към мен, погледът му ме пронизваше. Той стана и се приближи до мен.
— Готова съм да замина с вас за Индия, ако остана свободна.
— Вашият отговор се нуждае от пояснение — каза Сейнт Джон. — Той не е ясен.
— Вие бяхте досега за мен като брат, а аз за вас като сестра; да запазим предишните си отношения; по-добре да не встъпваме в брак.
Той поклати глава.
— В дадения случай тези отношения не са достатъчни. Друг е въпросът, ако бяхте моя родна сестра. Тогава щях да ви взема със себе си и нямаше да си търся жена. Но при дадените обстоятелства нашият съюз или трябва да бъде осветен и благословен от църквата, или не трябва да съществува изобщо; практически възможен е само такъв план. Нима не съзнавате това, Джейн? Помислете за миг — вие имате такъв ясен ум; веднага ще разберете,
Но колкото и да мислех, здравият разум ми подсказваше само едно: че не се обичаме така, както трябва да се обичат един мъж и една жена; оттук следваше, че не бива да встъпваме в брак. Така му и казах.
— Сейнт Джон — заявих аз, — чувствувам ви като брат, а вие мен като сестра; нека бъде така и занапред.
— Не, не — отговори той рязко и твърдо; — това е невъзможно. Вие казахте, че сте съгласна да дойдете с мен в Индия — спомнете си, казахте го!