Лицето му отново се покри с мъртвешка бледност, ала както преди той овладя гнева си и отговори натъртено, но спокойно:
— Не ми трябва помощница, която няма да бъде моя жена. С мен вие, изглежда, не можете да заминете; но ако искрено желаете да се отправите към Изтока, ще говоря в града с един женен мисионер, чиято жена има нужда от помощница. Вашите средства ще ви дадат възможност да не разчитате на чужди пари. По такъв начин ще избегнете позора, с който бихте се опетнили, нарушавайки даденото обещание и напускайки редиците, към които обещахте да се присъедините.
Известно ти е, читателю, че не съм давала никакво официално обещание и не съм се заангажирала с нищо; присъдата му беше твърде произволна и незаслужена. Аз възразих:
— Не може да става дума за някакъв позор, за някаква безчестна постъпка или вероломна измама. С нищо не съм задължена да замина за Индия, особено с непознати хора. С вас бих дръзнала да сторя това, защото се възхищавам от вас, доверявам ви се и ви обичам като брат. Но съм убедена, че ако замина за там когато и да било и с когото и да било, няма да живея дълго в онзи климат.
— Ах, вие се страхувате за живота си! — кьза той о подигравателна усмивка.
— Страхувам се. Бог не ми е дал живота, за да го захвърля като непотребна вещ; а и започвам да мисля, че ако постъпя, както искате вие, то за мен ще бъде едва ли не самоубийство. Освен това преди окончателно да реша да напусна Англия, трябва да разбера с положителност дали не мога да принеса по-голяма полза, оставайки тук.
— Какво искате да кажете?
— Безполезно е да ви обяснявам; но има едно съмнение, което отдавна ме мъчи, и никъде не ще замина, докато то не ме напусне.
— Зная къде ви влече сърцето и какво ви задържа тук. Чувството, което изпитвате, е незаконно и нечестиво. Отдавна би следвало да го подтиснете; нима не ви е срам дори да споменавате за него? Мислите за мистър Рочестър, нали?
Той беше прав. Признах това със своето мълчание.
— И имате намерение да го търсите, така ли?
— Трябва да си изясня какво е станало с него.
— В такъв случай — рече той — остава само да ви споменавам в молитвите си и от все сърце да моля бога да не ви постигне съдбата на низвергнатите. Предполагах, че съм срещнал във ваше лице божия избраница. Но човек предполага, а господ разполага. Да бъде волята му!
Сейнт Джон отвори пътната врата и се упъти към долината. Скоро той се скри от погледа ми.
Като се върнах във всекидневната, заварих Даяна да стои много замислена до прозореца. Тя беше доста по-висока от мен: като сложи ръка на рамото ми, наведе се и ме загледа в лицето.
— Джейн — рече тя, — напоследък си все разтревожена и бледа. Убедена съм, че не се лъжа. Кажи ми какво става между теб и Сейнт Джон! Наблюдавах ви половин час от прозореца; прости ми това шпионство, но от известно време какво ли не ми идва в главата. Сейнт Джон е такъв чудак…
Даяна замълча. Аз не отговорих. След малко тя продължи :
— Уверена съм, че брат ми има някакво особено отношение към теб: той отдавна се отнася към тебе с такова внимание и интерес, с каквото не е удостоявал никого досега. Защо? Влюбил се е в теб, нали, Джейн?
Сложих студената й ръка на горещото си чело.
— Не, Дай, съвсем не.
— Тогава защо не сваля от теб очи? Защо тъй често беседва с теб насаме и просто не се отделя от тебе? Ние с Мери решихме, че иска да се омъжиш за него.
— Вярно е; пожела да му стана съпруга. Даяна плесна с ръце:
— Така си и мислехме! И ти ще се съгласиш, нали, Джейн? И тогава той ще остане в Англия!
— Съвсем не, Даяна; предлага ми брак с единствената цел да си има помощничка за осъществяването на мисията си в Индия.
— Как! Той те кара да отидеш в Индия?
— Да.
— Това е безумие! — възкликна тя. — Не ще издържиш там и три месеца! Но ти няма да заминеш; нали отказа, Джейн?
— Отказах да се омъжа за него.
— И с това, разбира се, го оскърби? — предположи тя.
— Дълбоко. Боя се, че никога няма да ми прости, въпреки че му предложих да го съпровождам като сестра.
— Е, това е просто лудост, Джейн! Помисли само с каква задача се нагърбваш, с какъв непосилен труд е свързана тя. Такъв труд, още повече в толкова лош климат, убива дори силните, а ти си тъй слабичка! Сейнт Джон — ти го познаваш — ще иска от тебе невъзможното; той ще те принуди да работиш даже в най-знойните часове; а аз забелязвах, че ти за съжаление упорито се стараеш да изпълняваш всичко, което иска от теб. Чудя се как си имала кураж да му откажеш ръката си. Значи, не го обичаш?
— Обичам го, но не като мъж.
— Но той е красив.
— Затова пък аз, както виждаш, съм толкова грозна, Дай. Ние никога не бихме си подхождали.