— Кажи, смъртни, защо си решил да нарушиш спокойствието ми? — вдигна предизвикателно вежди жената.
Снейп се поклони и отговори:
— Съпругата ми е много болна — беше първото, което изтърси. — Дойдох да искам помощ.
— Виждам — отговори тя. — И смяташ, че аз мога да ти помогна.
— Да.
— А защо смяташ, че ще искам да ти помогна?
— Защото това е последната ми надежда. Родът ѝ произхожда от жена, наречена…
— Аманда Ъндед! — довърши тя. Очевидно владееше легалимантията не по-зле от него. — Тя беше една от най-близките ми приятелки. Жалко, че свърши така.
Той понечи да попита как точно е свършила, но образите дойдоха направо в главата му — огромен клокочещ кратер на вулкан и жена, която скача в него. Предвид, че съзнанието му беше заключено, той се възхити на легалимантските ѝ способности.
— Не знаех, че родът на Аманда е просъществувал толкова време — учуди се тя на глас.
— Всъщност — позволи си да вметне той, — е на път да свърши с жена ми, която е последната от него. Ако не броим по-възрастната ѝ братовчедка — добави бързо, сетил се навреме за легалимантията.
— И как точно мога да ви помогна, мистър Ъндед? — Тя изглежда се наслаждаваше на думите си.
Снейп отвори уста да я поправи, но моментално я затвори. Не беше сега времето да се ежи.
— Трябва ми от твоята кръв, но не знам колко. Надявах се ти да ми кажеш.
— Дори да ти дам от нея, това не е гаранция, че ще я излекува. Може дори да ѝ навреди. Както може би знаеш…
— Кръвта ви е отровна. Да, знам. Но нямам друг изход. Моля те, помогни ми.
— За да ти помогна, трябва да знам от какво страда жена ти.
— Тя…
— Спри дотук! — изпищя баншията. — Някой я е нападнал с непростимо проклятие и е още жива?
— Не беше просто някой, беше Черният лорд. Предполагам, че вашият вид не обича да е прицел на проклятия.
Ейслин остана мълчалива. Снейп се опита да надзърне в съзнанието ѝ, но не успя. Порови се по-дълбоко и пак не видя нищо. Тази жена определено го плашеше.
— И сега, щом Черния лорд го няма, кой ще защити нас, създанията на нощта?
Беше ред на Снейп да замълчи. Щеше да е лошо да каже каквото и да е, щом тя е разчитала на бившия му господар за закрила. Само се взря в тъмните ѝ очи с настойчива молба.
— Гледам в бъдещето ти, мистър Ъндед — каза тя накрая. — И виждам някои доста интересни неща.
— Нима бъдещето ми е предопределено? — попита той. Никога не беше вярвал в пророкуването.
— Ще бъде, ако се съглася да ти дам от кръвта си. Замислѝ се! — тя започна да предава картини в съзнанието му — сватбата му с Джейн, преподаването им заедно в училище, раждането на няколко деца, връщането ѝ към музиката, това, че тя винаги ще бъде по-известна от него и че всички ще бъдат преследвани от проклятия.
— Спри! — извика този път той. — Защо го караш да изглежда толкова черно?
— Защото може и да бъде. Ти вземаш не обикновена жена, а една от нас, макар и смъртна. Ще можеш ли да понесеш всичко, което тя ще ти донесе? — И го изгледа изпитателно. Явно виждаше, че той се бори със себе си.
— Ще мога! — отсече той накрая. — Това си е моята жена!
— Поздравления, мистър Ъндед — ухили се зловещо баншията. — Спечелихте няколко унции от кръвта ми.
Тя поряза китката си, откъдето започна да капе гъста кръв, а той измагьоса стъкленица и ѝ я подаде.
— Три глътки за теб. Останалите за жена ти.
Той колебливо надигна стъкленицата, тя кимна. Отпи една глътка — кръвта беше пареща, изгаряше устата и вътрешностите му. Втората глътка усили ефекта на първата и той имаше чувството, че след малко ще изгори целият. Третата глътка го повали на земята.
— Сега ще бъдеш достатъчно силен за нея — каза му тя. — Довиждане, мистър Ъндед, пак ще се видим.
И го остави на поляната, давещ се за въздух. Преди да му причернее, той успя с последни усилия да се магипортира пред „Свети Мънго“ и да подаде ръката със стъкленицата през прозореца.
След по-малко от половин минута спешния екип му се притече на помощ — вдигнаха го от земята и го заведоха в манипулационната, където по-рано бяха приели Джейн. Той успя да им покаже със знаци, че има нужда от вода. Когато си възвърна говора, им каза с отпаднал глас:
— Дайте от тази кръв на Джейн Ъндед, но не ѝ я преливайте. Нека я изпие чиста, без отвари. Сложете ме да легна в нейната стая, но не ми давайте нищо.
Обърканите лечители се опитаха да спорят, но той настоя на своето. Накрая се наложи да извикат главната лечителка и той да ѝ обясни, че кръвта е последната надежда на Джейн и ако не му вярва, да се свърже с професор Дъмбълдор.