— Естествено, че не се сърдя — усмихна се Джейн. — Къде свирихте?
— На партито на Икарус Дигъл, с многото фойерверки. Гърмя ги в продължение на няколко часа.
— Радвам се да чуя, че са ви поканили.
— Искаме да ви поканим и вас, да свирим заедно, веднага щом се възстановите — каза Евфем.
— Първо трябва да приключим учебната година. Няма ли да ходите на занятия скоро?
— Професор Дъмбълдор каза, другата седмица — махна с ръка Лили. — Нека първо Икарус Дигъл да си изгърми фойерверките и всички да се напразнуват. Мислите ли, че ще ви пуснат скоро? Искаме да ви заведем на парти.
— Опасявам се, че няма да ме пуснат поне още една седмица — каза Джейн почти равнодушно. Явно не ѝ се ходеше на парти чак толкова. — Ако се почувствам добре, ще се върна в училище.
— Съмнявам се някой да ти разреши — Снейп постави ръка на рамото ѝ. — Най-важното е да се възстановиш. Аз ще ти взема часовете, така че не се притеснявай.
Учениците постояха около половин час, преди помощник-лечителката да им каже, че е време да си ходят. Обещаха да дойдат пак на другия ден и си тръгнаха.
Когато си отидоха, Джейн протегна ръка към шкафчето до леглото и взе дневника.
— Предполагам си го чел? — попита тя.
— Само до средата. После трябваше да тръгвам.
Тя прелисти стария дневник и прочете няколко реда. Сивиръс я гледаше и в главата му изплуваше идея. Той се опита да я върне там, откъдето беше дошла, но не можа да се справи достатъчно бързо.
— Какво има? — попита го Джейн.
— Нищо — отговори той и докосна панделката на един от букетите.
— Не е нищо. Гледаш ме особено.
— Не те гледам особено.
Тя го погледна изпитателно.
— Добре, де, добре — предаде се той. — Таквоз… исках да те попитам дали искаш да се омъжиш за мен?
Джейн зяпна.
— Сигурен ли си, че си добре? Да не си вдигнал температура от онази кръв?
— Нищо ми няма, Джейн. Казах на баншията, че си ми съпруга. Не мисля, че ми повярва. Но наистина искам да се оженим.
— Не съм сигурна, че сам си вярваш. Знаеш, че имам няколко родови проклятия.
— Ще го преживея.
— Децата ми със сигурност също ще ги наследят.
— И те ще го преживеят.
— Добре. Обаче, Сивиръс, трябва да ти кажа нещо. Ако искаш да си с мен и да оцелееш, трябва да приемеш моята фамилия.
Професор Снейп почувства ясното чувство на неслучайното съвпадение. Ето защо Ейслин го беше наричала „мистър Ъндед“.
— Прекалено много искаш от мен — каза той накрая.
— Не мога да гарантирам безопасността ти в противен случай. И определено не бих позволила да загинеш. Прекалено си ценен, за да не взема тази предпазна мярка.
— Ще отида навън.
Той излезе от стаята, без да я погледне и се насочи към приземния етаж на болницата. Дежурният се опита да го спре, но за беда се оказа бивш негов ученик. След известно надглеждане пусна Сивиръс да се разходи навън и той отиде в близкия парк.
Времето беше топло и слънчево, нетипично за британския климат в началото на май. Той седна на една пейка и погледна към близкия фонтан.
Джейн искаше той да приеме фамилията ѝ. Щеше да стане за смях на кокошките. От друга страна, кой би посмял да му се смее? Някои го мразеха открито, други разправяха, че косата му е мазна, но никой не му се смееше. Вероятно и занапред нямаше да посмеят. Обичаше Джейн и можеше да ѝ даде тази малка преднина.
Сивиръс стана от пейката и тръгна обратно към болницата. Ученикът се вкамени на мястото си, когато го видя да се връща, но не каза нищо. Снейп се качи до нейния етаж и влезе в стаята ѝ. Джейн вдигна поглед от дневника и го погледна с очакване.
— Съгласен съм — каза той. — Но искам халките да са сребърни.
— Да не се пазарим за дреболии. Ела да те целуна.
Сивиръс се приближи и внимателно я целуна…
— За фамилията не се притеснявай — каза тя. — Не е нужно да казваме на всички, просто ще го напишем в документите.
Той я прекъсна нетърпеливо:
— Е, съгласна ли си?
— Съгласна съм.
Снейп приседна на леглото ѝ.
— Мога ли да те попитам какъв годежен пръстен ще искаш?
Тя се изчерви.
— Сребърен със син камък — каза накрая. — Знам, че не е достатъчно престижен, но нито искам диаманти, нито пък да те вкарвам в излишни разходи.
В това време в стаята влезе професор Дъмбълдор. Снейп понечи да му каже, но директорът успя да научи всичко от Джейн, която все още беше слаба.