Выбрать главу

— Аз съм присъствала и на по-безпаметни запои — Ъндед го изгледа като съучастник и намигна. — Веднъж един магьосник беше обърнал масата на четирийсет и пет градуса спрямо земята и ходеше по горния ѝ ръб. Толкова беше пиян, че и магията, с която я крепеше, се клатеше заедно с него. А аз и останалите момчета се събрахме в банята, изсипахме във ваната цяло шише пяна, след което вдигнахме сапунената вода във въздуха. Цялата баня стана на слойчета вода и сапунени мехури, а ние се замервахме кой с каквото падне. Като изтрезняхме, се хванахме за главите. На мен ми се беше разтекла щампата на любимата ми тениска. При това беше оригинална, на „Орисниците“. И като подгоних момчетата. Така се изпокриха, че после няколко часа ги търсих да ходим да чистим в банята.

— Повярвайте ми — отвърна професор Снейп, — в Хогуортс нищо от това няма да ви липсва. Освен може би чистенето. Тук с него се занимават домашните духчета.

— Звучи хубаво — учтиво каза Ъндед. Тя зарея поглед из въздуха и когато той попадна върху часовника на стената, се сепна. Едва сега си даде сметка колко дълго време е прекарала в подземието.

— Аз вече трябва да тръгвам — каза припряно тя.

Той ѝ кимна леко и отвърна:

— Най-добре да ви изпратя поне до Входната зала. Като нищо може да се загубите някъде. Пък и сигурно вече се е мръкнало, лесно можете да се заблудите.

Те тръгнаха внимателно нагоре по огряното от светлината на факлите тясно стълбище. Първи вървеше професор Снейп, оглеждайки се за колежката си през рамо, и предупреждаваше за изчезващи стъпала. Така стигнаха до Входната зала, където беше тъмно като в рог.

— Забравих да попитам от кой дом сте. А също и къде са ви настанили — каза той, спрял нерешително в началото на залата.

— Навремето учих в Рейвънклоу, стаята ми е точно до входа на кулата — отговори доцент Ъндед.

— Никак не е близо. А аз се надявах, че напразно сме изкачили стълбите. Бихте си подхождали с дом Слидерин.

Джейн реши, че се опитва да ѝ направи комплимент.

— Може би — засмя се тя.

— По-добре от другите два, това е сигурно.

— Напълно сте прав. Е, май оттук ще трябва да се оправям сама — тя тъкмо си вземаше довиждане с професора, когато съвсем наблизо мина магьосница с вдигната на кок тъмна коса, огряна от светлината, идваща от магическата ѝ пръчка. Тя също ги забеляза и се приближи към тях.

— Сивиръс — обърна се магьосницата към професора, — коя е твоята приятелка, която аз очевидно не познавам?

— Това е новата преподавателка по защита срещу Черните изкуства, Минерва.

Ъндед протегна ръка към новодошлата:

— Джейн Ъндед, мадам, приятно ми.

— Минерва Макгонагъл — рече машинално жената и се здрависа. — Професор Дъмбълдор ми каза за вас, но чак сега имам честта да се запознаем. Виждам, че вече сте се запознали с професор Снейп. Професоре, аз ще я заведа до кулата, тя вероятно ще се обърка сама в тази тъмница. А ако до утре не оправим тези факли, току-виж и всички първокурсници се загубят още преди Разпределителната церемония.

— Благодаря ви, професор Макгонагъл. Извикайте ме, ако имате нужда от помощ с факлите. Професор Снейп, приятно ми беше. До утре! — Тя прехвърли магическата пръчка, с която направляваше книгите, в лявата си ръка и протегна към него дясната. Направи го, без да се замисля, но чак когато видя вдигнатите му вежди, се усети. В магьосническия свят за пръчката традиционно се използваше една и съща ръка и смяната, макар да не беше табу, се извършваше много рядко и то основно при дуелиране. Отвикнала да прави магии пред наблюдаваща публика и твърде свикнала с фехтовката, за нея движението беше подобно на прехвърлянето на сабята в лявата ръка. Това обикновено караше опитните опоненти да се ядосват, а начинаещите да се объркват напълно.

Е, връщане назад нямаше. Вече се беше показала като особнячка, пък и на професора сигурно също не му липсваха особености. Не можеше да разбере обаче защо е толкова учуден. Като дуелист той вероятно също умееше да използва лявата си ръка за пръчката, но нещо ѝ подсказваше, че не го е правил скоро.

Ситуацията се беше превърнала в игра на нерви. Игра, която тя изобщо не искаше да загуби. Затова само му се усмихна и продължи да държи дясната си ръка във въздуха.

На средата на цялата тази сцена стоеше професорката, очевидно без да осъзнава за какво е цялото забавяне. Професор Снейп въздъхна, много бавно вдигна ръката си и каза със спокоен тон: