„Американска бандитка в Англия. Момичето с червената рокля. Сензационно нападение в базара Ориън хаус.“
Олюлявайки се, Джейн излезе навън на слънце. Седна на стълбите. Зачете се и очите й се разшириха от изненада. Фактите бяха малко и представени сбито.
Веднага след отпътуването на Великата херцогиня Полин трима мъже и момиче в червена рокля извадили револвери и успели да сплашат тълпата. Прибрали стоте перли и избягали с бърза състезателна кола. До момента не бяха открити.
В последните новини (беше късен вечерен вестник) имаше няколко думи за това, че „бандитката в червена рокля“ е отседнала в „Блиц“ под името госпожица Монтресор от Ню Йорк.
— Аз съм съсипана! — възкликна отчаяно Джейн. — Напълно съсипана! Винаги съм знаела, че тук има клопка.
Тогава се стресна. Чу се странен звук. Глас на мъж, произнасящ една и съща фраза през кратки интервали.
— По дяволите! По дяволите! — И после отново: — По дяволите!
Джейн се развълнува. Тези думи изразяваха толкова точно собствените й чувства. Изтича надолу по стълбата. Зад нея лежеше млад мъж. Полагаше усилия да повдигне главата си от земята. Лицето му я впечатли. Беше едно от най-красивите, които някога бе виждала. Имаше лунички и леко насмешлив израз.
— По дяволите, главата ми! По дяволите! Аз… — пъшкаше младежът.
Той замълча и втренчи поглед в Джейн.
— Сигурно сънувам — изрече тихо той.
— И аз си казах същото. Но не сънуваме. Какво ви е на главата? — попита Джейн.
— Някой ме удари. За щастие главата ми е дебела.
Повдигна се до седнало положение и направи кисела физиономия.
— Надявам се скоро мозъкът ми да започне да работи. Както виждам, все още съм на същото място.
— Как попаднахте тук? — попита с любопитство Джейн.
— Това е дълга история. Между другото вие не сте Великата херцогиня, как й беше името, нали?
— Не съм. Аз съм обикновената Джейн Кливланд.
— В никакъв случай не сте обикновена — каза младежът, гледайки я с искрен възторг.
Джейн се изчерви.
— Би трябвало да се опитам да намеря малко вода или нещо друго, нали? — попита несигурно тя.
— Предполагам, че така се постъпва — съгласи се младежът. — Все едно, по-скоро бих пийнал уиски, ако можете да намерите.
Джейн не успя да намери уиски. Младежът пийна голяма глътка вода и заяви, че е по-добре.
— Да ви разкажа ли моите приключения, или вие ще разкажете първа? — попита той.
— Вие пръв.
— Моите не са много. Случайно забелязах, че Великата херцогиня влезе в онази стая на обувки с нисък ток, а излезе с висок ток. Това ми се стори доста странно. Не обичам странните неща. Последвах колата с мотоциклета си и видях, че ви въвеждат в тази къща. Около десет минути по-късно, профуча и спря голяма състезателна кола. Слязоха момиче в червено и трима мъже. Тя беше с обувки с ниски токчета. Влязоха в къщата. Скоро навън излязоха ниски токчета и черно-бяла рокля, и отпътуваха с първата кола заедно с възрастна дама и висок мъж с руса брадичка. Другите тръгнаха със състезателната кола. Мислех си, че всичките са си отишли и тъкмо се опитвах да вляза през онзи прозорец и да ви освободя, когато някой ме удари отзад по главата. Това е всичко. Сега е ваш ред.
Джейн разказа своите приключения и завърши:
— Голям късмет е за мен, че сте ме последвали. Разбирате ли в какво ужасно положение щях да съм в противен случай? Великата херцогиня би имала безупречно алиби. Тя е напуснала базара преди грабежа и е пристигнала в Лондон в собствената си кола. Би ли повярвал някой на моята фантастична история?
— За нищо на света — каза убедено младежът.
Бяха толкова погълнати от разказите си, че съвсем забравиха за заобикалящия ги свят. Изведнъж се стреснаха, вдигнаха глави и видяха висок мъж с тъжно лице, облегнат на стената. Той им кимна и каза:
— Много интересно.
— Кой сте вие? — поиска да узнае Джейн.
Тъжният мъж леко премигна и любезно отговори:
— Детектив-инспектор Фаръл. Беше ми много интересно да чуя вашата история и тази на младата дама. Щеше да ни е малко трудно да повярваме на нейната поради една-две подробности.
— Например?
— Ами виждате ли, тази сутрин научихме, че истинската Велика херцогиня е избягала с един шофьор в Париж.
Джейн остана с отворени уста.
— После разбрахме, че в страната е пристигнала онази американска „бандитка“ и очаквахме някакъв удар. Ще ги хванем много скоро, мога да ви го обещая. Бихте ли ме извинили за малко?
Той изтича нагоре по стълбите и влезе в сградата.
— Я виж ти! — възкликна многозначително Джейн и продължи: — Мисля, че сте проявили голяма наблюдателност, забелязвайки разликата в обувките.