Обикновено успяваше, когато се касаеше за кражба. Сега обаче беше подразнен от факта, че трябва да изгуби един от животите си заради най-обикновена немарливост. Не беше кой да е, та да си го позволи…
Той коленичи и положи глава.
Докато чакаше, замисли се дали е вярно, че главата оставала в съзнание още няколко секунди, след като бъде отделена от тялото. Помъчи се да прогони тази мисъл, но тя неизменно се връщаше.
А може би не става дума за немарливост? — хрумна му неочаквано. Дали пък не е било клопка, хитро скроена от Прилепите?
2
Тъмнината бе разсечена от тънички, едва забележими линии — бели, сребристи, сини, жълти, червени — повечето прави, някои леко потрепващи. Те пресичаха цялата завеса на мрака и някои бяха по-ярки от останалите…
Все по-бавно и по-бавно трептяха…
Ето че престанаха да наподобяват гъста пътна мрежа или сложно заплетена паяжина.
Бяха като дълги тънки пръчки — сетне колони — и накрая стълбове от светлина…
После изчезнаха и останаха само премигващи ярки точици…
За един неопределено дълъг период от време той не можеше да откъсне недоумяващ поглед от светлинките в небето. Едва след това някъде от дълбините на съзнанието му изплува думата „звезди“ и очите му се озариха от вътрешен блясък.
Тишина и никакви възприятия, освен картината на звездното небе…
След неопределено дълго време, той почувства че пропада — сякаш летеше надолу в някаква бездна, постепенно изпълвайки се със съдържание, докато накрая осъзна, че всъщност лежи по гръб вперил поглед нагоре и отново е такъв, какъвто е бил.
— Аз съм Сенчестия Джек — произнесе той, все още неспособен да помръдне.
Нямаше никакво понятие къде лежи и как е попаднал в това място на тъмнина и звезди. Усещането му се струваше познато, като нещо, което вече бе преживявал — макар и много отдавна.
От сърцето му отново бликаше топлина и заливаше тялото му, засилвайки различните усещания. И изведнъж си спомни.
— Проклятие! — бе първата дума, която произнесе, тъй като заедно с възвръщането на съзнанието и възстановяването на обонянието, дойде и представата за това къде се намира.
Беше в Торните Ями на Гливе, на Западния Полюс на Света, в царството на злия Барон Дрекхайм, през което трябваше да преминат всички възкръснали.
Малко по-късно осъзна, че лежи върху неголяма купчина отпадъци, в средата на езеро от нечистотии. Засмя се, при мисълта, че и обитателите на Тъмната страна, както и хората от дневната, започват и свършват живота си по един и същи начин — сред изпражнения и разлагаща се плът.
Когато най-сетне успя да раздвижи дясната си ръка, той започна да масажира шията си. Не усещаше болка, но отново се върна споменът за ужасните последни секунди от предишния му живот. Колко ли време е изминало от тогава? Поне няколко години, рече си той. Така бе предния път. Той потрепери и се помъчи да прогони мисълта за онзи неизвестен момент, когато щеше да изгуби и последния си живот. Треперенето се засили и скоро цялото му тяло му се тресеше неудържимо. Той изруга заради липсата на дрехи, които или се бяха разпаднали заедно с предишното му тяло, или — далеч по-вероятно — се бяха износили до парцали върху гърба на някой нещастник.
Надигна се бавно, поемайки въздух жадно и с пълни гърди. Изведнъж откри, че стиска в шепата си някакъв яйцевиден камък, замахна и го запрати надалеч. Не виждаше за какво може да му послужи, след като процесът на възкръсване вече бе приключил.
Изток бе във всички посоки. Той се озърна, стиснал зъби до болка, избра един път, който смяташе за най-безопасен и тръгна.
Не знаеше колко време ще му отнеме за да стигне брега. Макар очите му да тънеха в сенките на веждите, все още нямаше никакви истински сенки, с които да се посъветва.
Какво всъщност е времето? Една година се равнява на пълната обиколка на планетата около слънцето. По-малките периоди на годината могат да се определят във връзка с другите движения на планетата… или движенията на нейните обитатели.
За Джек, четирите годишни колебания на Здрача представляваха сезоните. Вътре в тези пасажи от време точните дати се определяха винаги с помощта на звездите — които неизменно грееха на небето — и чрез прилагането на магичните принципи за бъдат установени настроенията на направляващите ги божествени сили. Той знаеше, че обитателите на Дневната страна разполагат с механични и електрически устройства за измерване на времето, защото бе откраднал няколко такива. Ала след като се оказаха напълно безполезни на Тъмната страна, тъй като отказваха да функционират, той бе принуден да ги подари на момичетата от една страноприемница, убеждавайки ги, че били амулети с огромна контрацептивна мощ.