Той продължи напред. На няколко места върху каменния калдаръм зърна обгорени следи, като от паднали светкавици.
Малко по-нататък лежеше проснато по очи тяло. Смадж изтича и го претърколи с върха на сабята си.
Като видя кой е, той изпусна сабята, падна на колене и притисна смазаната десница към гърдите си, а от гърлото му се откъсна мъчителен вопъл. Изведнъж долови някакво движение зад гърба си, отнякъде го полъхна топлина, чу се пращене на огън. Но Смадж не се обърна.
Не смееше дори да помръдне.
Някой се изкиска.
Едва тогава се огледа — първо наляво, после надясно.
В първия миг не зърна нищо.
Не — ето там, сред сенките!
Нещо помръдваше, на фона на рухналата стена…
— Здрасти, Смадж. Помниш ли ме?
Той примижа. Потърка очи.
— Аз… нещо не мога да те видя.
— Затова пък аз те виждам. Какво си стиснал тази мръвка?
Той остави внимателно ръката, вдигна сабята и се изправи.
— Кой си ти?
— Ела и ще разбереш.
— Ти ли направи всичко това? — той махна с ръка наоколо.
— Всичко.
— Тогава ще дойда.
Той пристъпи към фигурата и замахна със сабята. Острието разцепи въздуха, принуждавайки го да изгуби равновесие. Овладя се и отправи нов удар — отново безуспешно.
След седмия опит избухна в сълзи.
— Сега вече зная кой си! Излез от тези сенки да видим колко те бива!
— Щом казваш.
Нещо се раздвижи в мрака и изведнъж другият изникна пред него. Изглеждаше висок като титан, страховит и благороден.
Ръката на Смадж се поколеба и изведнъж дръжката й стана нетърпимо гореща. Той я изпусна, а другият се усмихна, докато острието дрънчеше върху камъните.
Смадж вдигна ръце, но изведнъж почувства, че са парализирани. През скованите му като клони на дръвче през зимата пръсти успя да разгледа лицето на своя противник.
— Ето, че се възползвах от поканата ти — подхвърли подигравателно Джек. — И както виждаш съм съвсем добре. Което със сигурност не може да се каже за теб… Радвам се, че пак се срещнахме — добави след кратка пауза той.
Смадж понечи да го заплюе, но устата му бе пресъхнала, а и ръцете му пречеха.
— Убиец! Чудовище! — изграка той.
— Крадец — поправи го любезно другият. — Освен това магьосник и завоевател.
— Да може само да помръдна…
— Ще можеш. Хайде, лешояд такъв, вдигни сабята и отрежи главата на твоя любим господар.
— Аз не…
— Отсечи я с един удар! Искам да я свършиш бързо — както постъпи палачът с мен.
— Никога! Той беше добър господар. Нищо лошо не ми е сторил. Няма да посегна на тялото му.
— Чак пък добър! Беше жесток садист.
— Само към враговете си — и то когато си го заслужаваха.
— Е, сега вече виждаш своя нов господар. И ако искаш да се закълнеш във вярност пред него, трябва първо да му поднесеш главата на предишния.
— Няма да го направя.
— Това е единственият начин да запазиш живота си. Що се отнася до останалото — пак с твоята ръка ще бъде изпълнено.
Като каза това, в тялото на Смадж проникна един дух и той изведнъж почувства, че се изправя и вдига високо сабята. Дръжката все така гореше дланите му, но той не я изпускаше.
Едновременно проклинайки и ридаейки той приближи проснатото тяло, замахна и стовари острието на сабята върху врата му. Главата се изтърколи на няколко крачки, оставяйки след себе си кървава диря.
— А сега ми я донеси.
Смадж я вдигна за косата, изпъна ръка и се върна при мястото, където го очакваше другият. Джек прие кървавия дар и го разлюля във въздуха.
— Благодаря ти — произнесе той. — Прилича си с оригинала, нали? Като я гледам, чудя се, какво ли е станало с моята предишна глава? Няма значение. Ще видиш, че ще ми потрябва.
— Убий ме сега — помоли го Смадж.
— Съжалявам, но ще трябва да отложим тази работа за по-късно. Засега можеш да правиш компания на останките на твоя бивш господар, заедно с другите.
Той щракна с пръсти и Смадж се строполи на земята, където захърка шумно.
Когато вратата се отвори, Ивене не се обърна за да погледне влезлия.
След продължително мълчание чу гласа му и потрепери.
— Сигурно си знаела — каза й той, — че рано или късно ще се върна за теб.
Тя не отговори.
— В края на краищата, аз ти обещах — продължи той.
— Значи дойде за да ме откраднеш?
— Не — рече той. — Дойдох за да те направя господарка на Сенчестата Обител — и моя господарка.
— Да ме откраднеш — повтори тя. — Няма друг начин да ме имаш сега, а и това е любимият ти подход за да се сдобиваш с желаните неща. Само любовта не можеш да откраднеш, Джек.
— Ще мина и без нея.
— И сега накъде? Към Сенчестата Обител?