Осъзнал, че присъствието му е забелязано, той изговори няколко думи, които предизвикаха появата на ярко сияние над повърхността на езерото. Междувременно във вътрешността на езерото се вдигна грамадна вълна, която се понесе с нарастваща бързина към него, сякаш задвижвана от някакво гигантско подводно чудовище. От двете й страни израснаха заострени пипала, черни и мокри и се протегнаха към него.
Той премигна на светлината, която бе създал и се приготви да се отбранява, стиснал с две ръце дръжката на кинжала. В същото време прошепна най-лесното заклинание за сила и точност, което му дойде на ум. Пипалата се завъртяха в безумен танц над главата му и той посече най-близкото от тях. Лепкавият израстък тупна в краката му и продължи да се гърчи, докато накрая го покоси с последната си конвулсия.
Последното за щастие се оказа от полза. Защото в мига, когато Джек полетя надолу, вторият израстък разцепи с могъщо движение мястото, където бе стоял допреди секунда.
И тогава от водата бавно изплува белезникаво овално лице, със слепи очи и корона от гърчещи се като червеи коси, разтвори гигантската си паст и се насочи към Джек.
Без да се изправя от мястото, където лежеше, Джек замахна с острието право към средата на отвратителното овално лице и повтори научените от Ключа думи с бързината, с която му позволяваше устата.
Острието на кинжала засия, капките вода по металната му повърхност се изпариха мигновено и изведнъж от предния му край лумна дълъг огнен език.
Джек описа бавно кръг с острието и в ноздрите го лъхна миризмата на обгоряла плът.
Ала чудовището продължаваше да напредва докато Джек зърна отблясъка на многобройните му заострени зъби. Единственият му здрав израстък и остатъкът от втория се размахваха заплашително над водата. От устата на чудовището се чуваше зловещо съскане и клокочене. Този път Джек се прицели с огнения си меч в гърчещите се червеи над главата му. От устата на отвратителното създание се откъсна болезнен вопъл и то потъна обратно в дълбините, които го бяха родили.
Туловището му вдигна такава гигантска вълна, че Джек едва не бе пометен след него. За миг над повърхността се мярна заострения му гребен и по-скоро видът му, отколкото ледената подземна вода, накара Джек да затрепери неудържимо.
Eдва тогава Джек се изправи, потопи острието в езерото и повтори заклинанието, което умножаваше хилядократно силата, която бе призовал и съсредоточил в оръжието. Кинжалът започна да вибрира толкова силно, че едва го удържаше в ръце. В краката му продължаваше да потръпва прерязаният израстък.
Колкото по-осезаемо ставаше присъствието на тази сила, толкова по-отпаднал се чувстваше Джек. Тялото му бе покрито с лепкава пот, плътна като подгизнала топла нощница.
Изведнъж над водата отново се издигна гребенът на чудовището, последван от гигантска приливна вълна. Джек не помръдна и остана в същото положение, докато водата на езерото започна да кипи.
Повече чудовището не се показа.
Едва след като заобиколи езерото и хлътна в тунела Джек си позволи малка почивка. Похапна от запасите, но не посмя да заспи. Подкрепи се и с няколко глътки от билката, която бе взел и продължи.
Малко по-нататък навлезе в поредното разширение, озарено от нови изригвания на подземни огньове. Тук бе пресрещнат от човекоподобно чудовище, но бързо се прикри в сенките, които трепкаха по стените. За съвсем кратко бе изкушен да се позабавлява с обърканото космато създание, което призова с отчаян рев на помощ приятелката си, но вместо това се възползва отново от сенките за да се придвижи до най-далечното място, където се простираха.
Оказа се, че обхванатият от подземни изригвания район е доста обширен, защото веднага щом се озова в покрайнините му Джек си даде сметка, че е наближил целта. Мислено се подготви за следващата опасност, която знаеше, че го очаква тук.
След като се спуска още известно време лъхна го миризма, която му напомни за Торните Ями на Гливе. Знаеше, че скоро ще може да вижда отново, макар че нямаше да има светлина, нито пък сенки, които да използва за прикритие. За всеки случай преговори няколко подходящи заклинания.
Миризмата ставаше все по-силна, докато накрая трябваше да полага огромни усилия на волята си, за да не изпразни полусмляното съдържание на стомаха си.