…И неизменно мислите му се връщаха към извисяващата се над гребена на планината фигура на Морнингстар…
Върна се съвсем назад, до последното му посещение на Адските Игри и злощастния инцидент, който бе предизвикал цялата верига от събития довели до настоящото пътуване…
…И неизменно мислите му се връщаха към извисяващата се над гребена на планината фигура на Морнингстар, неговия единствен приятел…
Защо двамата бяха приятели? Какво ги сближаваше? На пръв поглед нищо. ала въпреки това Джек изпитваше искрено възхищение пред загадъчното създание, каквото не бе изпитвал никога и към никого. Някак подсъзнателно долавяше подобна взаимност и у Морнингстар.
…Та нали тъкмо гигантът от планината го бе посъветвал да предприеме това пътуване като единствено средство за да постигне целта си.
След това си спомни за надвисналата над Тъмната страна опасност. Не само че той бе допринесъл за назряващото бедствие, но и никой друг освен него не бе в състояние да осъществи замисленото пътуване. Ала това съвсем не означаваше, че е подтикван от някакви морални предразсъдъци или все още незакърняло чувство за дълг. Вършеше го единствено от чувство за самосъхранение. Ако Тъмната страна загине в ледената прегръдка на Всезима той също щеше да издъхне без никаква надеждата възкресяване.
…И неизменно мислите му се връщаха към извисяващата се над гребена на планината фигура на Морнингстар…
Последната мисъл го накара да потрепери, толкова рязко и ненадейно, че едва не изпусна рогата. Приликата! Каква удивителна прилика…
Но не, поклати глава Джек. Това създание е истинско джудже в сравнение с Морнингстар, който се издига в небесата. То крие лицето си, докато Морнингстар притежава благородни черти. То вони, а Морнингстар ухае на свеж вятър и дъжд. Морнингстар е мъдър и сърдечен, а това чудовище е глупаво и злонамерено. Само по някакво случайност и двамата притежават крила и рога. Създанието под него се подчинява на волята на един магьосник, а кой би могъл да се похвали със същото по отношение на Морнингстар…?
Кой наистина? — зачуди се той. Нима Морнингстар не е омагьосан по същия начин, по който омагьосах това чудовище от земните недра? Само боговете са способни на това и никой друг…
Той обмисли внимателно последната възможност и след това я отхвърли.
Какво значение, реши накрая. Той е мой приятел. Бих могъл да попитам този демон дали не го познава, но отговорът няма да промени нищо. Морнингстар е мой приятел.
Малко по-късно тъмнината наоколо започна отново да се сгъстява и той сграбчи здраво рогата, опасявайки се да не ги изпусне от умора. Нарастващият мрак можеше да означава само едно — че наближават границата и на това царство.
Най-сетне създанието, което бе яхнал, проговори отново:
— По-далеч не мога да те нося, господарю и повелителю мой. Онзи черен камък обозначава края на царството на прогледния мрак. Нататък нямам право да продължа.
Джек прекрачи отвъд черния камък и мракът стана абсолютен.
— Добре — извика той през рамо. — Освобождавам те от служба при мен, ала помни — срещнем ли се отново, не ще се опитваш да ми причиниш зло и ще му сложиш толкова вярно, колкото ми служи сега. Върви си!
И Джек продължи нататък, изпълнен с увереност, че е съвсем близо до целта.