Усещаше го по едва доловимите вибрации на почвата под краката. Въздухът също лекичко се тресеше, от ехото на далечни машини.
Джек се зае да обмисля предстоящата задача. Съвсем скоро магиите щяха да изгубят сила си, а Ключа щеше да стане безполезен. Вярно че и районът, в който бе навлязъл, не криеше никакви опасности. Единственото, което стоеше между него и финала, бе тъмнината. Той повика едно малко сияние и го спусна пред краката си, за да вижда къде стъпва. Не се нуждаеше от ориентир за посоката, тъй като му бе достатъчно да следва звука така, че да се засилва.
…Колкото по-силен ставаше той, толкова повече се топеше способността му да създава светлина, докато накрая и тя угасна.
Тъкмо навреме — в далечината вече се бе появила малка блестяща точка, която постепенно нарастваше.
12
Заедно с нарастващата светлинка растяха и въздушните и земни вибрации. Не след дълго светлината бе напълно достатъчна за да се ориентира за посоката, която трябваше да следва. Още по-нататък тя стана толкова ярка, че той взе да проклина, задето не бе взел със себе си чифт слънчеви очила.
Подът под краката му бе станал съвсем гладък, въздухът бе студен, чист и лишен от неприятните зловония, които придружаваха доскорошния му полет из мрака.
Джек продължи, докато стигна непосредствено до източника на светлина. Оказа се, че това е гигантски отвор в пода, водещ към нещо, което не можеше да различи заради яркия блясък. Чуваше се само тракане, дрънчене и бучене като от много струпани на куп машини.
…Или от Великата машина.
Той легна по корем и допълзя до ръба на отвора. В първия миг умът му отказа да възприеме онова, което лежеше под него.
Имаше толкова много механизми, че да ги преброи би било непосилна задача — някои от тях се въртяха бавно, други се тресяха като побеснели, големи и малки, мяркаха се зъбчати колела, оси, макари и махала — някои от последните надвишаваха двайсет пъти човешки бой и се клатушкаха лениво, замислено — имаше и бутала, грамадни стоманени тирбушони, които се вмъкваха и измъкваха в покрити с нарези улеи; имаше кондензатори, трансформатори и токоизправители; имаше огромни металически пултове, целите обкичени с превключватели, копчета и разноцветни светлинни индикатори, които мигаха непрестанно; чуваше се равномерното бучене на все още скрити от погледа му генератори, които черпеха енергия незнайно откъде — може би от самите недра на планетата, от топлината или от гравитационното й поле — шумът от които дразнеше слуха му като бръмчене на досадна муха, а над всичко това се носеше сладникаво-киселият дъх на озон. От стените на гигантската шахта, в която бяха разположени всички тези машини и инструменти, извираше ярка светлина, а над целият сложен комплекс подобно на изпънати паяжини се бяха разпрострели многопосочни метални конструкции с релси, по които се движеха непрестанно цели композиции от металически кофи, спирайки от време на време за да облеят с масло някой определен възел; подобно на змии се извиваха високоволтови кабели, кръстосваха се помежду си и се губеха в дълбините; имаше и някакви миниатюрни прозрачни механизми, чийто детайли бяха толкова фини, че не можеха да се разглеждат с просто око и които се свързваха с миниатюрни стъкловидни нишки. Имаше не по-малко от стотина елеваторни механизми, които се спускаха и издигаха непрестанно, осъществявайки връзката между отделните нива, а от време на време замираха и протягаха дългите си пипаловидни металически крайници, а върху отсрещната стена непрестанно присвятваха някакви широки червени ленти. Умът му отказваше да възприеме всичко, което виждаше, чувстваше чуваше и подушваше със сетивата си, макар Джек да си даваше сметка, че в най-скоро време ще трябва да се справи по някакъв начин с тази гигантска машина, да открие слабото й място и да удари там, където с най-малко усилия ще предизвика най-тежки щети. Той забеляза, че по стените са наредени най-различни инструменти с грамадни размери, инструменти, с които биха могли да боравят само исполини — ключове, отвертки, лостове, манивели — знаеше, че някъде сред тях ще е и онова, което му е нужно, средството, което, ако бъде използвано както трябва, ще счупи Великата машина.
Той пропълзя още малко напред и продължи да се оглежда. Гледката беше величествена и великолепна, никога досега не беше съществувало, нито пък щеше да съществува подобно нещо.
Джек потърси начин да се спусне долу и забеляза малко встрани началото на извита метална стълба. Изправи се и забърза към нея. Веднага щом я стигна започна да се спуска.
Още преди да стигне края й, до ушите му достигна шум от стъпки. Едва успя да ги различи между неспирния грохот на машинариите. Прикри се в една подходяща сянка и зачака.