Джек приближи до тях.
— Търся една старица на име Розалия — рече той. — Да е отсядала тук?
Широкоплещест мъж с руса къдрава коса вдигна очи от чинията си.
— Ти кой си? — попита той.
— Джек от Сенчестата Обител.
Мъжът огледа дрехите му и лицето му се изпъна. Той сведе изплашено поглед.
— Не познавам никаква Розалия, почитаеми господине — произнесе покорно той. — Някой от вас да я знае?
— Не — отвърнаха в един глас останалите петима, като се стараеха да не поглеждат към Джек. — Господине… — побързаха да добавят те.
— Кой е собственикът тук?
— Казва се Харик, почитаеми господине.
— Къде да го намеря?
— Зад вратата в дъното, почитаеми господине.
Джек им обърна гръб и закрачи към вратата. Докато пресичаше стаята чу името си, нашепвано от сенките.
След като изкатери две стъпала той се озова в тясна стая, където някакъв едър, охранен и шкембест мъж на средна възраст се хранеше с очевиден апетит. На масата трепкаше една единствена свещ, на светлината на която лицето му изглеждаше червендалесто като домат. Той завъртя бавно глава и трябваше да изминат няколко секунди преди очите му да се фокусират върху влезлия Джек.
— Какво искаш? — попита грубо той.
— Името ми е Джек. Доста път изминах за да стигна това място, Харик. Търся една старица, която ми каза, че щяла да дойде тук, за да прекара последните дни от живота си. Казва се Розалия. Кажи ми какво знаеш за нея.
Харик смръщи вежди, сведе глава и примижа.
— Чакай малко… — каза той. — Имаше една стара вещица… Ами да. Умря преди известно време.
— Ясно — кимна Джек. — Кажи ми къде е погребана, за да мога да навестявам гроба й.
Харик изсумтя, отпи няколко глътки вино и млясна недоволно. После избухна в смях. Избърса устата си с опакото на ръката, а от очите му бликнаха сълзи.
— Къде била погребана? — кискаше се той. — Че кой дава пет пари за една побъркана старица? Държахме я тук само заради милостинята, която изкарваше и задето разбираше малко от изцеряване.
Няколко мускулчета затрептяха по лицето на Джек.
— Тогава какво направихте с нея? — попита търпеливо той.
— Хвърлихме я в океана — за храна на рибите. Едва ли са били особено доволни.
Когато напусна страноприемницата, стените й горяха като факли, а отвътре се чуваха ужасените писъци на нещастниците. Светлините от пожара трепкаха надалеч по песъчливия бряг.
А Джек продължи покрай развълнуваното море. Звездите в небето трепкаха всеки път, когато земята под краката му започваше да се бунтува. Въздухът бе пронизващо студен и той чувстваше безкрайна умора. Коланът с пъхнатия в ножницата кинжал бе като непосилно бреме. Жадуваше да се излегне край някоя дюна, да се загърне във влажното наметало и да запали цигара.
Докато крачеше като сомнамбул по пясъка, в който тежките му ботуши затъваха непрестанно, той забеляза не без известна изненада, че към него се приближава някаква фигура.
Оказа се, че е самият той.
Джек поклати глава.
— О, ти ли си, душа — въздъхна.
В отговор душата кимна.
— Защо трябваше да подпалваш страноприемницата? — попита го тя. — И без това скоро морето щеше да излезе от бреговете си и да я отнесе навътре.
— Не си прав — отвърна Джек и се прозя. — Имаше причина да я запаля. Така се почувствах по-добре. А ти откъде знаеш какво ще стане с морето?
— Ами нали все гледам да те следвам. Бях с теб на върха на Паникус планина, докато разговаряше с могъщия Морнингстар. Спуснах се с теб в червата на света. Бях съвсем наблизо докато разрушаваше Великата машина. Придружих те на обратния път. Дойдох дори тук.
— Защо?
— Знаеш добре какво искам.
— …Вече на няколко пъти получи отговора ми.
— Да, Джек, но сега е различно. След онова, което направи, ти сам се лиши от силата, с която се бе сдобил. Вероятно си изгубил и правото на повече животи и този сега ти е последният. Което означава, че вече имаш нужда от мен. Знаеш че е така.
Джек се загледа към морето и блещукащите над него звезди.
— Може би — отвърна той. — Но не още.
— Погледни на изток, Джек. Погледни на изток.
Джек завъртя глава и втренчи поглед.
— Това е горящата страноприемница — рече той.
— Значи не си съгласен да се слеем?
— Не сега. Но този път няма да те гоня. Хайде да се върнем в Сенчестата Обител.