— Както кажеш.
Земята се разтърси от най-мощното сътресение досега и Джек едва не падна. Веднага щом вибрациите замряха той извади кинжала и начерта един символ в пясъка. Устните му машинално подеха до болка познатите думи на заклинанието. Когато наближаваше заключителната част една огромна вълна прехвърли пясъчната ивица и го помете. Той заблъска отчаяно с ръце, опитвайки се да си поеме дъх. Най-сетне успя да забие острието на кинжала в пясъка и се задържа за него, докато вълната се отдръпна. Пред очите му святкаха разноцветни светлини. Дори отдръпвайки се, вълната продължаваше да го държи в обятията си, опитвайки се да го завлече този път към дълбочините. Джек се вкопчи отчаяно в податливия пясък, заблъска с крака, мъчейки се да изпълзи към сушата… и изведнъж се озова на свобода.
Лежеше в една мътна локва, ноктите му бяха изпочупени и окървавени, а ботушите пълни с вода.
— Джек! Насам! Побързай!
Викаше го собствената му душа.
Той продължи да лежи, задъхан, неспособен да помръдне.
— Трябва да станеш, Джек! Или ме приеми — още сега! Задава се нова вълна!
Джек изстена. Опита се да стане, но не успя.
Изведнъж откъм горящата страноприемница се разнесе оглушителен трясък и покривът й се срина в пепелищата. Светлината на пожара се засили и по брега затанцуваха сенки.
Почти хленчещ от отчаяние, Джек се мъчеше да почерпи сили от сенките всеки път, когато падаха върху него.
— Джек, побързай! Вълната се връща! Съвсем близо е!
Той се надигна на колене, изправи се и направи няколко крачки, като се олюляваше.
Успя да изкачи близката дюна, прехвърли билото й и продължи навътре.
Зад него вече се чуваше нарастващият грохот на прибоя.
Джек не погледна назад.
Малко след това вълната се разби, но до него достигнаха само пръски.
Той се усмихна отпаднало и потърси с поглед душата.
— Видя ли? Въобще не ми е нужна помощта ти.
— Още малко и ще ти потрябва — отвърна душата му, усмихната също като него.
Джек потърси колана с ножницата, но вълната го бе отнесла навътре заедно с плаща. Там някъде бе изгубил и кинжала.
— Морето ограби крадеца — ухили се той. — Положението взе да се влошава.
Той се отпусна на колене и, потръпвайки от болки заради счупените си нокти, начерта отново символа, който бе изрисувал на брега.
После се изправи и произнесе заклинанието.
Джек коленичи в тронната зала на Сенчестата Обител, озарена от блясъците на безбройните факли и фенери. Изчака сенките да скрият тялото му и се отпусна в отморяващата им прохлада. Дълго време стоя неподвижен. След това се изправи и се подпря на стената.
— Сега какво ще правиш? — попита го душата. — Защо не се изкъпеш и не поспиш?
Джек поклати глава.
— Не — отвърна той. — Не желая да пропускам момента на най-великия си триумф — или провал, каквото от двете. По-скоро ще си направя отвара от билки, за да събера сили и да съм на щрек.
Той се върна в кабинета, където съхраняваше най-ценните си треви, избра няколко от тях и ги разтвори в една чаша с гореща вода, която изпи на един дъх. Докато я надигаше, ръцете му трепереха. Гърлото му бе покрито със засъхнал пясък.
След това заключи вратата на кабинета и се излегна на една дървена кушетка.
— Не си спал от доста време — нали взе същата билка преди да се спуснеш при Машината.
— Знам го дори по-добре от теб — тросна се Джек.
— Сигурно си ужасно изморен.
Джек не отговори. Не след дълго по тялото му пробягаха тръпки. И този път премълча.
— Този път ефектът настъпва по-бавно, не мислиш ли?
— Млъквай! — ядоса се Джек.
След това скочи на крака, пое си въздух и извика:
— Ей, Стаб! Къде си, по дяволите! Не знаеш ли, че се прибрах?
Не след дълго Стаб застана на вратата.
— Господарю! — учуди се той. — Ти си се върнал? Ние не знаехме…
— Сега вече знаете. Приготви ми вана, чисти дрехи, нова сабя и храна — много храна! Умирам от глад! Размърдай си задника!
— Да, господарю!
И Стаб се втурна да изпълнява заръката.
— Толкова ли несигурен се чувстваш дори в собствената си крепост, Джек, та се нуждаеш от оръжие?
— Идват опасни времена, душа. Ако наистина си стоял толкова близо до мен, колкото твърдеше, щеше да знаеш, че обикновено не нося оръжие зад стените на моята Обител. Защо се опитваш да ме ядосаш?
— Това е привилегия на всяка душа — бих казал дори дълг.
— В такъв случай намери по-подходящ момент за да практикуваш привилегията си.
— Но тъкмо сега моментът е подходящ, Джек — най-подходящият от доста време насам. Да не се боиш, че ако изгубиш силата си твоите подчинени ще се разбунтуват?
— Млъквай!
— Нали знаеш как те наричат зад гърба ти — Джек от Злото.