На площада пред операта публиката този път ентусиазирано викала:
— Браво! Браво!
Този път обаче хората викали по такъв начин, че телохранителите на Джакомоне се спогледали и един от тях казал:
— Дали не му викат браво, защото пее добре, а не защото пее лошо?
Джелсомино завършил с такъв финал, че раздвижил дори купчината развалини от сградата, откъдето се вдигнал огромен облак прах. Едва тогава той разбрал какво е направил. Тогава видял и Домисол, който заплашително размахвал диригентската палка, като се опитвал да го достигне, газейки планина от развалини.
„Кариерата ми като певец е свършена — помислил си Джелсомино и изпаднал в пълно отчаяние. — Да се опитам поне да спася кожата си.“
Той се измъкнал през една дупка на стената, излязъл на площада и прикривайки лицето си, се смесил с народа. След това се добрал до една безлюдна улица и хукнал като луд. Домисол, който не го изпускал от погледа си, тичал след него и викал:
— Спри се, нещастнико! Плати ми театъра!
Джелсомино свил в една тясна уличка, вмъкнал се в първия срещнат вход, изкачил се по стълбите до тавана, блъснал вратата и… ето го в ателието на Бананито в същия миг, в който Дзопино влизал през прозореца.
Ако един художник си знае занаята, рисунките му тръгват самички по земята
Бананито останал с отворена уста, като слушал Джелсомино и Дзопино да си разказват премеждията. Той продължавал да държи в ръка ножа, но вече дори не си спомнял защо го бил взел.
— Какво искахте да правите? — попитал го Дзопино с известно подозрение.
— Та това се питам и аз! — отговорил му Бананито. Достатъчно било обаче да се огледа наоколо, за да изпадне отново в най-черно отчаяние: картините му продължавали да стоят по местата си все така грозни, както в глава девета на нашия разказ.
— Както виждам, вие сте художник! — казал почтително Джелсомино, който дотогава нямал достатъчно време да открие това.
— Мислех се за такъв! — казал тъжно Бананито. — Мислех си, че съм художник. Но, изглежда, най-добре ще е да сменя професията си. И ще избера такава, при която цветовете ще имат най-малко значение. Ще стана например гробар и тогава ще работя само с черния цвят.
— Да, но в гробищата има и цветя! — забелязал Джелсомино. — На тази земя няма нищо, което да е само черно.
— Въглищата! — казал Дзопино.
— Но когато са запалени, те излъчват червена, бяла, синя светлина!
— Да, но черното мастило си е черно и толкоз!
— Но и с черно мастило могат да се напишат толкова пъстри и весели истории.
— Предавам се! — казал Дзопино. — Добре че не се обзаложих на един крак. Сега щяха да ми останат само два.
— Трябва да направя нещо — въздъхнал Бананито.
Като се разхождал из мансардата, Джелсомино се спрял пред портрета на мъж с три носа, който вече бил направил впечатление и на Дзопино.
— Кой е този?
— Един виден царедворец!
— Щастлив е, че има три носа: така ще усеща приятните аромати три пъти по-силно.
— О, това е дълга история. Като ми поръча да му направя портрета, изрично поиска да му нарисувам три носа. Дълго спорихме. Отначало исках да му нарисувам само един, после му предложих да се задоволи поне с два, но в края на краищата нямаше какво да се прави: той настояваше — или три, или никакъв портрет! А виждате ли какво излезе от тази работа? Плашило за непослушните деца!
— Изглежда, положението е същото и с този кон. Кралски кон ли е? — запитал Джелсомино.
— Кон ли? Не виждате ли, че е крава?
Джелсомино се почесал по врата.
— Може и да е крава, но на мен ми се струва, че е кон. Или по-точно казано, щеше да е кон, ако имаше четири крака, а не тринадесет, както има той. С тринадесет крака можеха да се нарисуват три коня и пак щеше да остане един крак в повече.
— Да, но кравите имат тринадесет крака — протестирал Бананито. — Така учат и децата в училище!
Джелсомино и Дзопино се спогледали, като че искали да си кажат: „Ако беше лъжливо коте, щяхме да го научим да мяука, но на какво можем да научим този нещастник?“
— Според мен — казал Джелсомино — картината ще стане по-хубава, ако се махне някой и друг крак.
— Да, но после ще ми се смеят всички, а критиците ще предложат да бъда изпратен в лудницата. Ах, сега си спомням какво исках да направя с ножа: исках да нарежа на парчета картините си. И сега веднага ще направя това!
Той отишъл да вземе ножа и се върнал със заплашителен вид пред картината, на която в пълен безпорядък били нарисувани тринадесетте крака на коня, наричан от него крава.
Бананито вдигнал ножа, за да нанесе първия удар, но изведнъж като че ли променил намерението си.