Късметът му се усмихна, когато османски пирати нападнаха генуезкия кораб, на който служеше. Така се отърва от злия капитан, на когото беше камериер. Сполучи, че не го убиха, а го отвлякоха, за да го продадат на пазар за роби. После, докато го возеха в покритата кола, отново почувства, че добрата съдба е с него, като разбра, че купувачът му е жена. Не виждаше лицето ѝ, но позна по гласа. Тя му обясни, че е щастливец, защото го отвежда в двореца, за да служи в харема.
Щом видя красивите момичета, си помисли: "Богородице, Пресвета Дево, да не би да съм умрял и да съм попаднал в рая. А тези хубавици нима не са небесни нимфи?"
Открай време беше благодарен на Господ Бог, че го е създал красив. През този ден още по-добре разбра каква благодат е хубостта му. Отдалеч го наблюдаваха прекрасни наложници от четирите краища на света. Шушукаха си и се смееха. Кой знае какво щяха да му сторят, ако бяха по-близо.
Когато спомените му стигнеха до този момент, съзнанието му всеки път се замъгляваше, усещаше ужасна болка и го обливаха горещи вълни.
Оттогава бяха изминали четири години, но той все още сънуваше в кошмарите си последвалите събития. Докато в радостно очакване си представяше, че ще живее в някоя от тъмните стаи зад каменния зид, една врата се отвори. Отгоре му се нахвърлиха четирима черни мъже, които приличаха на великани от приказките. Усилията му да се бори с тях бяха напразни. Силните им ръце го сграбчиха и го стовариха върху един камък. Набутаха в устата му някаква дрипа, за да заглушат стоповете. Завързаха ръцете и краката му. Чуваше смеховете им, докато смъкваха шалварите му. Когато се досети какво се канят да направят, искаше да изкрещи, да ги помоли да спрат, но не успя да издаде нито звук. Сълзите бликнаха в широко отворените му от ужас очи.
Явно мъжете бяха опитни в тази работа. Увиха около тестисите му конец и рязко го дръпнаха.
Стоновете отекваха в съзнанието му.
Господи! Никога преди не бе изживявал подобна болка и унижение.
Вече не беше мъж.
Вече нямаше значение, че Господ го бе дарил с извънредна красота.
Нямаше значение, че е попаднал в харем, сред толкова красавици.
Нима можеше да направи нещо с тях?!
Силните викове, които нададе, след като измъкнаха парцала от устата му, не бяха породени от болката, че вече не е мъж, а от омраза, ненавист и желание за мъст.
Черните мъже трябваше да си платят за мъката, която му причиниха.
Загуби представа колко дълго е лежал върху камъка. Знаеше само, че вече не са му останали сълзи. Болката бавно започна да го напуска и той се опита да се изправи.
Хвана тестисите си в ръка. Обгърна ги с шепа. Припомни си как членът му нарастваше и набъбваше.
Облегна се назад – вече е кастрат! Разтвори стиснатите си в юмрук пръсти.
Върху дланта му бе останала кървава следа.
Сякаш беше белязан с нова съдба.
"Исусе – помисли си, – прости ми за клетвата, която ще дам! Не очаквай от мен да простя. Заклевам се, ще ги накарам да си платят за стореното!"
Но как? Не разполагаше с друго оръжие освен с ноктите си. А те, както стана ясно, не му бяха от голяма полза. Беше съвсем сам и беззащитен в големия дворец. Как да отмъсти за отнетата мъжественост? Не знаеше, но щеше да го стори.
След няколко седмици усети, че въпреки изживяния ужас, отново се чувства щастливец. Натъжи се. С времето човек бе в състояние да забрави всичко.
"Не! – реши твърдо той през този ден. – Взеха ми мъжеството. Как да не отмъстя?"
Не трябваше да забравя клетвата си. Нима всеки ден не усещаше липсата на мъжкия си орган? Желанието за мъст стоеше непокътнато в сърцето и съзнанието му.
Докато дишаше, у него щеше да гори пламъкът на отмъщението.
Реши, че може да се възползва от хубостта си.
Всички го харесваха. Откакто започна да учи турски език, се разхождаше из двореца и с лекота общуваше с придворните.
"Живееш в свят, за който не си и мечтал! – гъделичкаше го вътрешното задоволство. – Храниш се с царски гозби. Тайничко опитваш най-отбрани вина. Целият си в злато, сребро, сърма и коприна. Може дори да ти се удаде възможност да се издигнеш. Какво повече искаш?"
Обслужваше най-красивите момичета на света, защото знаеха, че зад красивите му очи не ги дебне опасност. Не можеше да им стори нищо и те без притеснения се изтягаха пред него, разкопчаваха дрехите си. Дори в хамама влизаше съвсем необезпокояван.
И това ако не беше щастие!
Ако беше останал на онзи проклет генуезки кораб, можеше да му се случат и по-големи ужаси от този да ти отнемат мъжествеността. Отново започна да мисли, че Бог го обича.