– Да, разбира се!
Търговецът повървя още известно време по пътя, после се заговори с три жени, които се заинтересуваха от платовете. Дългодълго хвали стоката си:
– Погледнете само! Най-качествена коприна от Дамаск! При друг няма да намерите такава! Пипнете, пипнете!
След като жените отминаха, търговецът отново започна да шепне:
– Венецианецо, готов ли си да служиш на Бог?
Сърцето на Анджело затуптя лудо. Потайното шушукане получи опасен обрат. Кой беше този човек? Защо толкова много държеше да прикрие разговора им? Нима някой можеше да ги чуе сред шумотевицата на пазара? Търговецът едва помръдваше с устни, докато говореше, сякаш от устата му въобще не излизаха думи. Анджело се зачуди дали не е някой служител на двореца, изпратен да изпита верността му. Все пак попита търговеца какво може да стори за Бог един обикновен прислужник в харема.
Мъжът направи още няколко крачки, като не пропускаше да се увери, че Анджело го следва по петите. Докато показваше стоката си наляво-надясно, отговори почти без да движи устните си:
– Много!
После се наведе над един чувал с подправки. Загреба с голяма лъжица и подуши билката. Осведоми се за цената.
– Ще взема десет драма[8].
Посегна към пояса си. Бръкна с двата си дебели пръста в кесията и извади една медна пара. Докато продавачът на подправки отмерваше желаното количество, търговецът успя да прошепне на Анджело:
– Сведения. Светият престол има нужда от сведения за султанския двор.
В първия момент Анджело щеше да припадне.
Шпионаж!
Папата искаше от него да шпионира. Докато Анджело се мъчеше да намери подходящите думи, търговецът каза:
– Рим е много щедър! Всяка твоя услуга ще бъде богато възнаградена!
На лицето на мъжа разцъфтя широка неподправена усмивка.
– Можеш ли да излизаш лесно от двореца?
– Понякога.
– Хубаво.
Търговецът наведе тънките си устни, скрити под гъстия мустак, към ухото на Анджело:
– Всеки четвъртък. В края на тази улица, при шадравана, ще те чака мъж със зелен калпак и жълт пояс. На него ще съобщаваш вестите. Ще говориш бързо и кратко. Никога не носи нещо написано. Само съобщаваш и продължаваш пътя си.
Мъжът постави ръка на рамото на Анджело. Засмя се шумно и побутна един топ плат към момчето:
– Не се колебай! Това е китайска коприна. Достойна е за жените в двореца. А ако вземеш и тази, ще направя отстъпка специално за теб, красавецо!
Анджело пое платовете, без да се замисля. В същия момент търговецът мушна нещо в шепата му и промълви:
– Както ти казах, Бог е щедър.
Преди да се опомни, мъжът вече се бе изгубил сред тълпата.
Анджело постоя известно време замислен. Най-после бе разбрал онова, което го вълнуваше. Вече знаеше за какво е избран от Господ.
Никое от събитията в живота му не беше случайно. Всичко бе станало така, както бе пожелал Господ.
Превземането на генуезкия кораб от османските пирати.
Продаването му на робския пазар за прислужник в двореца.
Попадането му в харема.
Отнемането на мъжествеността му Всичко!
Той беше специален човек.
Богоизбран.
Натоварен с мисия.
Служител на Господ.
В шепата му на мястото на кървавата следа сега имаше сребърно акче.
Вече щеше да има задача всеки четвъртък.
Всичко, което чуеше или научеше, щеше да съобщава на човека, който щеше да го очаква до шадравана.
Дали всеки път ще има какво да му каже?
"Ще има – мислеше си Анджело. – Ако държа очите и ушите си отворени, ако използвам ума си, ще имам вести всеки път."
Следващия четвъртък откри мъжа със зеления калпак без затруднение. Човекът го запрегръща сякаш бяха стари приятели, които не са се виждали от дълго време.
– Чух, че на предишния везир е започнало да му пари под краката.
Мъжът потупа Анджело по гърба и изрази божията щедрост, като мушна монета в ръката му.
– Рум Мехмед паша ли? Казват, че султанът много го тачел.
Анджело сви рамене.
– Няма да е още дълго така. Новият везир Исхак паша непрекъснато го клеветял. Наскоро се разбра, че Рум Мехмед паша се е срещнал без знанието на султана с пратеник на Аккоюнлу в Истанбул.
Изрече тези думи бързо и отмина.
Анджело не можа да се измъкне от харема следващия четвъртък. Мъжът със зеления калпак напразно го чака. Сребърното акче остана в кесията му.
При следващата им среща Анджело прошепна:
– Главата на Рум Мехмед падна.
От божията кесия излязоха три акчета. Явно новината щеше да зарадва римския папа.