– Хей, смелчаци, Бог да ви поживи!
Повечето ги подминаваха, без да обелят дума. Някои отвръщаха на поздрава им:
– И вас!
Джем се вбесяваше от поведението на капитана.
– Какви ги вършиш? Ами ако спрат и ни заговорят? Ще се усъмнят. Ако ни попитат нещо, аз все ще скалъпя някакъв отговор, но тя… Не знае езика.
– Просто се държа естествено. Що се отнася до момичето… – засмя се Емануел, – …все ще измислим някаква лъжа. Можем да кажем, че е нямо.
"Ех, да – въздъхна Джем, – в света няма по-големи лъжци от хоспиталиерите."
Никога не се отбиваха в крайпътните ханове. Спяха в колата. Един винаги оставаше буден да пази. Първоначално Емануел не искаше да включи Феримах в дежуренето. Тя обаче настоя:
– И аз ще пазя!
Капитанът беше сигурен, че ще успее да я разубеди. Джем не се съмняваше, че Феримах ще надделее. Така и стана.
– Вземам си думите назад – заяви Емануел. – Това момиче е по-инатливо и от генуезец. По-упорита е дори от папа Сикст IV.
Джем преведе на Феримах думите на капитана, за да разведри обстановката. Надяваше се, че слугинята ще се развесели, но тя дори не се усмихна.
– Точно така! – кимна момичето. – Щом става въпрос за господаря ми, мога да бъда по-твърда от камък и по-остра от сабя.
– Какво каза? – попита Емануел.
– Нищо особено – отвърна Джем. – Все още изглежда сърдита, но вече ѝ мина.
На третия ден се сблъскаха с голяма група войници. На копията им бяха завързани сини флагчета с червен кант и жълта лилия по средата – знакът на крал Шарл. Водачите на колоната носеха специални щитове.
За първи път Емануел изглеждаше разтревожен.
– Кои са тези?
– Шшшт! – прошепна капитанът и се изправи на крака. – Отряд на кралската гвардия.
Веднага спря колата. До тримата бегълци долетя тропотът на конски копита.
– Лягайте долу и нито дума! – обърна се Емануел към Джем и Феримах, а после се провикна силно: – да живее Франция! Да живее крал Шарл!
Изчака ездачите да се приближат още малко и изкрещя с пълно гърло:
– Да живее крал Шарл!
Конниците забавиха ход. Явно се канеха да спрат.
– Стооой! – извика водачът на отряда.
Емануел скочи от колата и се поклони доземи.
– Бог да е с вас, смелчаци!
Войникът отвърна нещо, но Джем не го разбра.
– Знаете ли дали някъде наблизо има кладенец? – попита Емануел капитана.
– Да. Има. Малко по-натам. От дясната страна. Накъде така?
– Не питайте, господине! – завайка се Емануел. – Един от братята умря от заразна болест
– Заразна ли?
Войниците, които бяха спрели по-близо до колата, веднага подкараха конете си назад.
– Абатът заръча да го заровя някъде далеч от манастира.
– Върви – каза му мъжът. – Погреби го по-дълбоко в земята.
– Така ще направя – увери го Емануел. – Само да намеря някой хълм.
– Напред! – даде заповед командирът.
Конете поеха в тръс.
– Хей! – провикна се внезапно мъжът. – Бъди нащрек. Издирваме трима бегълци. Ако видиш нещо съмнително по пътя, незабавно съобщи в най-близкия гарнизон. Това е кралска заповед!
– Бегълци! Леле, боже… ще съобщя, ако видя нещо Командирът пришпори коня си.
Емануел повдигна покривалото на колата.
– Хайде, можете да излизате!
Джем се учуди на хладнокръвието на капитана.
– Ами ако бяха решили да повдигнат платнището?
– Спокойно! Добре познавам кралските рицари. Много са храбри! От нищо не се страхуват, но щом чуят за заразна болест, бягат надалеч!
Следващите дни минаха без произшествия.
– Ето го и Тулон! – възкликна Емануел в края на третия ден след срещата им с рицарите от кралската гвардия.
Влязоха в града. Капитанът спря колата в една странична уличка близо до пристанището.
– Чакайте тук! – прошепна той на спътниците си и изчезна.
Мина повече от половин час, но Емануел не се появяваше. Джем започна да подозира, че отново е попаднал в клопка. Каква ли щеше да е поредната игра на хоспиталиерите?
Джем се чудеше какво щеше да обяснява, ако някой реши да надникне под покривалото на безстопанствената конска каруца. Наистина, малко преди да влязат в града, свалиха расата си и ги закопаха.
– Войниците на краля ще търсят трима монаси – бе казал Емануел.
Сега и тримата се бяха преоблекли като френски селяни. Когато Джем нахлупи каскета си, се обърна към Феримах и се усмихна под мустак.