Капитанът искаше да унищожи всички османски дрехи на принца, но Феримах не позволи. Момичето държеше най-много на кафтана. Джем се опита да я убеди, като ѝ каза, че в момента няма за кого да се прави на падишах.
– Ще го облечете, когато стигнем в Рим. Ще го закърпя и стегна. Докато не ви ушия нов, няма да хвърляме стария!
Сега Феримах и Джем стояха скрити в колата и ако минеше някой кралски войник, можеше да реши да ги претърси. Нямаше как да не намери османския кафтан. Със сигурност щяха да бъдат разкрити.
Измина почти цял час. Най-после по уличката се разнесоха стъпки. Покривалото се раздвижи и вътре надникна главата на Емануел.
– Забавих се!
Джем замълча.
– Хайде, слизайте и да тръгваме! Морето е малко бурно. Сигурно доста ще се измокрите, но нямаме друг изход. Не можем да чакаме. Когато се качим в лодката, трябва да се държите здраво! Не очаквайте, че някой ще се хвърли да ви спасява, ако паднете.
"Все много му знае устата на този!" – каза си Джем.
Емануел обаче ги предупреждаваше с основание.
Оказа се, че морето е не малко, а много бурно. Вълните постоянно пръскаха лицата на пътниците. Малката лодка се озоваваше ту на гребена, ту в подножието на някоя вълна.
Джем отчаяно се опитваше да прикрие колко му е зле. Към физическото неразположение се добавяше и болезненият спомен за Кадир ага, когото принцът бе принуден да погребе в морето. Пред очите на Джем отново изникна безжизненото тяло на другаря му, погълнато от водната стихия.
"Май ще съм дотук – каза си той. – И аз ще намеря края си сред морската пяна."
Корабът не беше далеч, но четиримата гребци трябваше да се борят с развилнялото се море. Тъкмо когато си мислеха, че са напреднали, някоя вълна ги запращаше обратно назад.
Най-после успяха да се приближат до кораба. Тук обаче също ги дебнеше опасност. Как да се изтеглиш по въжената стълба, когато лодката под теб се клати непрестанно? Джем се притесняваше, че Феримах няма да успее да се изкатери до палубата на кораба.
Оказа се, че момичето се справи много по-добре от него. Вкопчи се във въжето като котка. Капитан Цезар и моряците не можаха да повярват на очите си. Джем също бе удивен от пъргавината на Феримах.
– Хайде! Не се бавете! Качвайте се! – викаха мъжете, които наблюдаваха принца от палубата.
Джем затвори очи, изкрещя името на Аллах и с всичка сила се хвърли към въжената стълба. Сграбчи я. Успя да се набере и бързо постави крака си на първото стъпало. Започна да се катери. През цялото време се молеше да не го отнесе някоя вълна. Предишните пъти, когато се бе изкачвал по въжената стълба, палубата не му изглеждаше толкова високо.
Горе го посрещна капитан Цезар.
– Е, Ваше Величество – усмихна му се мъжът, – след седем години отново сме заедно.
Седем години!
Само толкова?
На Джем му се струваше, че е отминал цял един живот.
Когато видя капитана, го завладя странно усещане. Гневът и жаждата за отмъщение се бяха изпарили. Имаше чувството, че се среща със стар приятел. Двамата мъже се прегърнаха. Цезар приветства топло принца:
– Добре дошли на борда! Поздравявам ви от името на Великия магистър Пиер Д'Обюсон. Синът ви Мурат е при него в отлично здраве.
"Ех, Мурат! – едва не простена Джем. – Скъпи синко, дали ще те видя някога? Дали ще мога да те прегърна?"
Бурята сякаш само бе чакала да стъпят на палубата, за да утихне. Морето изведнъж стана гладко като езеро. Вятърът не бе достатъчно силен, за да издуе платната, и се наложи да се намесят гребците. Спуснаха веслата от двете страни на кораба и започнаха да гребат.
Десет дни по-късно достигнаха до италианските брегове. Този път капитан Цезар щеше да придружи Джем и Феримах на сушата.
Сбогуваха се с Емануел. Джем го потупа по гърба.
На раздяла помощник-капитанът прошепна на принца:
– Зизим, кой каквото ще да казва, но не съм срещал по-сърцати хора от теб и това момиче. Родос никога няма да те забрави.
– И аз няма да забравя острова – отвърна Джем.
След десетдневно пътуване най-после съзряха хълмовете на Рим.
– Ето го! – каза капитанът. – Градът на великия Юлий Цезар, човека, сполетян от най-голямото предателство в историята.
"Дали наистина срещу Цезар е било извършено най-голямото предателство? – замисли се Джем. – Дали не е срещу мен или срещу Баязид ага?"
Принцът осъзна, че досега не се бе замислял как ще бъде запомнен в историята.