Като изменник?
Като предател?
Или герой?
А може би просто като един неуспял султански потомък, станал жертва на дворцови интриги?
Нищо чудно името му да остане неизвестно.
Капитанът посочи извиващата се през града река.
– Това е Тибър. Пъпната връв на Рим.
Джем си спомни, че бе чул подобни приказки в Кайро от главния везир на Каитбай. "Ако са минали седем години, откакто заминах от Родос, значи съм напуснал мамелюшките земи преди повече от осем години" – изчисли наум принцът.
"Боже мой! – възкликна мислено той. – Ако Огуз беше жив, сега щеше да е на единадесет години."
Мурат бе на осем години, а дъщеря му Гевхер почти на девет.
После Джем си спомни и за Чичек хатун. Очите му се наляха със сълзи. "Дали майка ми е все още жива?" – запита се той.
На света нямаше по-голямо наказание от раздялата.
Джем погледна към Феримах. Косите ѝ се развяваха на вятъра. Изглеждаше много уморена, но на лицето ѝ грееше щастлива усмивка. Някакъв купол в града привлече вниманието ѝ. Тя посочи с ръка към него.
– Пантеонът – обясни веднага капитан Цезар. – Много стара постройка. Спомен от древните римляни. Храм на всички божества Нямаше смисъл от повече обяснения, тя така или иначе не разбираше езика.
– Ами другата сграда? – прекъсна го Джем. – По-високата.
– Това е Сикстинската капела. Съвсем нова е. Миналата година приключиха строежа ѝ. Както личи от името, тя е творение на предишния папа – Сикст IV.
– Аха, онзи, който не искаше да ме приеме в Рим толкова време – измърмори принцът.
Капитанът вдигна рамене.
– Великият магистър дълго го моли да ви вземе в Рим. Постоянно изпращаше посланици. Пишеше му писма… – изрече почти шепнешком Цезар, сякаш се боеше някой да не го чуе. – Но онзи беше генуезец… Нали се сещате. Няма по-големи инати от генуезците. Освен това Джем се отегчи. Сега не му бе до подобни приказки. "Вече съм в Рим. Било каквото било – каза си той. – Тук е последният ми шанс."
От известно време принцът наблюдаваше една огромна кръгла кула, която се издигаше точно на брега на реката.
– А онова какво е? – посочи я той на Цезар. – Крепост или затвор?
– И двете – разсмя се капитанът.
– Оттук изглежда доста страховита.
– Казват, че отвътре е много красива. Аз не съм влизал. Бил съм в Рим само веднъж досега, заедно с един от посланиците, който имаше среща с папата по вашия въпрос. Отец Георгис, ако го помните. Сградата на Сант Анджело е толкова голяма, че никой не е сигурен за какво точно може да бъде използвана. Не е ясно дали е дворец, крепост или затвор.
Капитанът погледна Джем в очите.
– Вие сам ще решите.
– Защо?
– Там ще ви настанят, Зизим.
61
Колата подскачаше по камъните надолу по хълма към полето. Джем се молеше някое от колелата да не се строши. Търпението му съвсем се бе изчерпало. Вече всяко изкачване на пътя му изглеждаше като непреодолима планина. Искаше му се час по-скоро да стигнат до Рим, за да разбере какво го очаква.
Личеше си, че и капитан Цезар, който управляваше конския впряг, също е напрегнат. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели от силното стискане на юздите. Когато се налагаше, дърпаше рязко повода.
– Дръжте се здраво! – изкрещя внезапно капитанът.
– Какво? – не разбра Феримах, която се возеше най-отзад.
– Дръж се!
Всеки се хвана здраво, където можеше.
– Стооой! – извика Цезар на конете.
Джем забеляза, че двата коня летят право към голям камък. Едно от предните колела се блъсна в него, въпреки всички усилия на капитана да предотврати удара. Цялата кола се разтресе. Принцът замалко да се прекатури на една страна. Феримах се търкулна назад.
– Феримааах! – изкрещя Джем.
В последния момент момичето се хвана за покривалото на колата и така се спаси от падане.
"Този път наистина ще се разбием" – помисли си принцът.
Колата буквално полетя във въздуха. Джем очакваше, че всеки момент ще се разбият в някоя скала.
"По дяволите! – ядоса се той. – Ще бъде нелепо да загина на една крачка от Рим."
Ако оцелееше след удара, щеше да тича, да върви и ако се наложи, дори да се влачи до града.
Колата се приземи на четирите си колелета. Тримата пътници подскочиха на седалките. Всички дъски и сглобки на возилото изскърцаха страховито. Слава богу, колата не се разпадна, а продължи да се движи напред. Капитан Цезар си отдъхна.
– Продължавате ли да смятате, че пътуването по суша е по-безопасно от това по вода? Предпочитам най-свирепата морска буря на кораба пред придвижването по този неравен път с кола.