Странно! Обикновено не поставяха подобни статуи на затворите.
Да не би този ангел да се бе спуснал от висините, за да облекчи мъката на затворниците? "Дали ще разпознае моето стенание сред воплите на останалите затворници?" – запита се Джем.
– Дворецът на император Адриан – обясни Чезаре.
– Дворец ли? Изглежда доста страховит. Прилича на Борджия се разсмя.
– О, боже, и вие ли сте на същото мнение като сестра ми Лукреция?
– Какво е мнението ѝ?
– Въобще не ѝ харесва да живее тук.
Джем се приведе и погали коня по гривата, за да прикрие удивлението си.
– Нима това е вашият дом?
– О, да! Когато баща ми кардинал Родриго Борджия дойде да живее в Рим, папата му оказа голяма чест, като настани семейството ни тук. Сестра ми обаче никак не е доволна.
– Защо?
– Твърди, че понякога чува от подземията да се разнасят писъци и стенания. Предполагам, че е била впечатлена от разказите за робите на императорското семейство, които са били държани в крепостта. Детска работа!
– На колко години е сестра ви?
– На единадесет, но твърди, че е на дванадесет.
– Да видим дали и аз тази вечер ще чувам стенания… – промърмори Джем.
– Вие ще отседнете в Сикстинската капела – отвърна Чезаре. – Светият отец пожела да бъдете близо до него.
"Дали да се радвам, или да се тревожа, че няма да ме настанят в този страшен палат?" – запита се османецът.
63
Папа Инокентий VIII седеше в трескаво очакване.
– Ще пренапиша историята, Родриго! – не спираше да повтаря от сутринта.
Не можеше да си намери място. В един момент се умори да ходи напред-назад по коридорите на Сикстинската капела и вече си представяше как ще пренапише историята, скрит зад едно перде до прозореца с изглед към площада.
Отвън се бе стекла многолюдна тълпа. Всички погледи бяха насочени в посоката, от която се очакваше да дойде синът на Великия турчин. Папата вече губеше търпение.
– Какво става? Къде се губи?
– Ако съдим по възгласите, тъкмо минават по моста Елий[39].
– Всичко ли е готово, Родриго?
– Да, всичко е готово! – обади се кардиналът, който бе застанал зад гърба на Инокентий VIII.
– Посрещането трябва да завърши възможно най-впечатляващо. Всъщност Борджия бе убеден, че завършекът, на който толкова държеше папата, ще съсипе всичките смели планове за пренаписване на историята. "Да видим какво ще напишеш – мислеше си жлъчно Родриго. – Вместо да смачкаш човека, ще го направиш по-упорит. Господи, Чибо въобще не е наясно как е устроена човешката душа." Кардиналът не изрече нито една от тези си мисли, а просто кимна:
– Ще бъде, не се тревожете!
– Мислите ли, че Зизим ще се почувства отново като султан в онази талига?
Борджия знаеше, че ако отвърне с "да", папата няма да му повярва. Върху лицето му се изписа замислено изражение.
– Не смятам, че ще е много доволен, Ваша Светлост – отвърна след мигдва кардиналът. – По-важното е как ще се почувства след малко, когато излезе на площада.
– Обмислях дълго изказването си, Родриго. Господ ми е свидетел, няма да кажа случайна дума – промълви Инокентий VIII.
Борджия въобще не се съмняваше, че Светият отец казва истината. "Заклевам се, Чибо, че и аз ще се подготвя подобаващо за деня, в който ще заема папския престол. А речта, която ще произнеса в деня на смъртта ти, вече е готова!"
Внезапно тълпата в единия край на площада се разпръсна. Разнесоха се аплодисменти и възгласи: "Да живее!" Папата впери нетърпелив поглед към мястото, откъдето колата трябваше да излезе на площада.
Той щеше да се покаже всеки момент. Синът на човека, който срина Константинопол, щеше да прилича на циркова маймуна в клетка. След малко цял Рим щеше да стане свидетел на отмъщението в памет на Константин Велики. Ето, всеки момент Внезапно Инокентий VIII изтръпна от ужас!
Какво?
О, Боже!
– Родриго – просъска Джовани Батиста Чибо, – какво означава това?
Борджия също бе потресен.
Зизим се появи на площада, възседнал бял кон, като същински завоевател.
Не се виждаше никаква каляска.
Османецът наблюдаваше събралата се тълпа отвисоко, като височайша особа.
Най-после синът на Великия турчин бе пред очите на римляните.
– Не… не… знам – запелтечи кардинал Борджия. – Нещо се е случило!
– Да ти прилича на унизен човек? Въобще не го бях замислил така!