Напрежението нарастваше. Посланиците вече започваха да мърморят от нетърпение.
Кардинал Борджия не издържа. Излезе в коридора. Когато видя Чезаре да се задава насреща, се втурна към него.
– Полудя ли? – просъска той на сина си. – Защо не го беше натоварил на каляската?
– Отказа да се качи.
– Как така отказа да се качи?
– По-скоро беше готов да умре, отколкото да се качи.
– Моля се само Чибо да не използва този инцидент, за да ме отпрати далече от Рим! – Борджия въздъхна дълбоко. – Защо още го няма? Папата направо е полудял!
– Та той си е луд по рождение, татко.
– За бога, Чезаре! – Родриго се огледа уплашено наоколо. – Какво прави този човек, та не идва?
– Подготвя се. Нима не видя какво го сполетя? Как може да се яви в този вид?
Върху лицето на Родриго Борджия се плъзна иронична усмивка.
– Лудият разпореди така. Искаше да го смачка.
– Да, но не се получи. Сам видяхте. Стана точно обратното. Джем се превърна в герой. Нарекоха и него Великия турчин. Той не се страхува от нищо, защото няма какво друго да губи, освен душата си. А и за нея като че ли вече не го е грижа.
– Не можем да го изплашим, но можем да го използваме. – Борджия се взря в очите на сина си и се усмихна. – Лудият не знае как да го използва, но аз… Хайде, върви сега да го доведеш, Чезаре.
Вратата се отвори точно когато Чезаре Борджия се канеше да почука. Джем блестеше с цялото си великолепие. Тюрбанът на главата му бе навит безупречно. Кафтанът му изглеждаше като чисто нов. На раменете си бе наметнал кожена яка. По ризата му нямаше и помен от доматените петна.
– Готов съм – заяви принцът. – Ако и той е готов, можем да вървим.
Тръгнаха по дългия коридор, без да разговарят. Чезаре спря пред малката врата в дъното. Обърна се към Джем.
– Ваше Величество
– Кажи!
– Прието е при разговор с папата и двете страни да ползват преводачи.
– Добре, няма да отговарям, преди да съм изслушал превода.
Чезаре се покашля. Погледна Джем право в очите.
– Дори императорите и кралете коленичат и целуват ръка на папата, за да им опрости греховете и да ги споменава в молитвите си към Бог. Редно е Очите на принца пламнаха.
– Аз искам прошка само от Аллах! – Гласът на Джем бе спокоен, въпреки завладелия го гняв. – Знай, че няма да извърша нищо, което е в противоречие с вярата ми. Можете да ме заставите само ако ме убиете и поставите безжизненото ми тяло в желаната от вас поза.
Обърна се, без да дочака отговор, и отвори вратата.
Папа Инокентий VIII известно време не поглеждаше към Джем. Османецът стоеше изправен и неподвижен. Дори не трепваше, но мислено си каза, че не може да има доверие на гърбавия старец срещу него.
"И не само аз – заключи принцът. – Никой не трябва да се доверява на този човек!"
Естествено, останалите гости в салона счетоха поведението на Джем за невъзпитано. Разнесе се ропот, тъй като османецът не коленичи пред протегнатата към него ръка. Всички гледаха принца с неодобрение.
"Ей сега ще го смачкам като муха! – помисли си папата. – Само малко търпение!"
– Зизим! – прозвуча хрипкавият глас на Инокентий VIII. – Приближи се!
Един млад монах преведе думите на Светия отец. Джем пристъпи леко напред и спря.
– Не се страхувай, чадо мое! – усмихна се папата. В залата се разнесе смях. – Повече няма защо да се боиш от султана. Сега си под моя опека. Аз съм Божият наместник на земята. Въпреки всички злини, които ни стори баща ти, Църквата прояви голяма милост и реши да те приеме в редиците си.
– Баща ми Мехмед хан е истински завоевател – заяви Джем със строг, но спокоен тон. – Изживя живота си в чест и слава. Аз се страхувам единствено от Аллах. Не съм тук, за да търся убежище или спасение, а защото ме поканихте.
В първия момент настъпи ледена тишина. После в залата се разнесе гневен шепот.
– Ако ти опростя греховете, можеш да получиш престол и корона, Зизим! – отвърна папата, сякаш въобще не бе чул думите на Джем.
– Единствено Аллах дава опрощение. Аз не очаквам милост от никого.
– Какви ги приказва този? – извика някой от присъстващите, но Инокентий VIII не му обърна внимание.
– Предлагам ти споразумение – просъска папата. – Ще ти дам войска. Всички европейски крале ще тръгнат на поход под твое командване.
Джем веднага си спомни за предложението, което получи от френския крал Шарл VIII в замъка Пуе.