– И накъде трябва да поведа тази войска? Към Йерусалим ли?
Принцът очакваше, че папата ще даде утвърдителен отговор, така че се готвеше да извика: "Никога!", както бе отказал на френския крал.
Инокентий VIII обаче изненада Джем, като отвърна:
– Не!
Османецът остана удивен.
– С кого ще воюва тази многобройна войска? Накъде ще тръгнем?
Папата се наведе леко напред и впери в Джем блесналия си поглед.
– Към унгарските полета, Зизим.
Рижият вълк веднага размаха опашка. "Чу ли добре? – развесели се звярът. – Оттам минава пътят за Румелия и столицата на империята."
Инокентий VIII не откъсваше очи от Джем.
– Ще ти дам цяла империя, Зизим. Ще седнеш на престола с корона на главата.
Какви ги говореше този човек?
Всички посланици в залата стояха смаяни. Един от тях погледна изпитателно Родриго Борджия.
– За бога, Борджия, какви ги вършите?
– Не аз! Той!
– Нима не сте наясно с плана му?
– Нямам никаква представа какво е намислил. През последните дни не спираше да повтаря, че ще пренапише историята.
– Исусе Христе, нима ще помогне на един неверник да се издигне?
Кардиналът повдигна рамене. Изглеждаше разтревожен. Кой би отказал подобно предложение? Ако Зизим приемеше, историята наистина щеше да тръгне в нова посока, но Чибо не бе изчислил, че тази промяна може да се окаже пагубна за християнството.
Сред шумотевицата, която настъпи, Джем забеляза Санута Лоран. Изкашля се и се обърна към преводача:
– Какво иска папата в замяна?
Всички в залата притаиха дъх, вперили погледи в преводача.
Върху лицето на Инокентий VIII разцъфтя широка усмивка. Всичко вървеше според плана му. Османецът щеше да се отметне от вярата си заради една корона.
– Нещо съвсем просто! – изхриптя папата. – да оповестите тук, пред всички тези господа, че в Рим сте бил споходен от Божествено прозрение. Ще подпишете подготвения от мен манифест, в който се казва, че ще влезете в лоното на Христовата църква и ще поемете на кръстоносен поход срещу...
– Никога!
Нямаше нужда от превод. Всички разбраха отговора много добре.
– Вие искате да вземете душата ми. Грешно сте си направили сметките, ако сте мислили, че ще се откажа от религията си заради трона. Няма да изменя на вярата си!
Докато преводачът превеждаше думите на Джем, погледът на папата помръкна. Беше обявил пред толкова посланици, че ще промени хода на историята, и сега се почувства злепоставен.
– Не му превеждай следващите ми думи! – обърна се Инокентий VIII към преводача. После се изправи с мъка.
– Тогава ще бъдеш изгонен оттук като куче!
Докато преводачът кършеше безпомощно ръце и се чудеше как да постъпи, Джем изгледа подигравателно папата:
– Ха! Със сигурност ще съм по-добре от песовете, които са попаднали в ръцете ви!
Папата нямаше представа, че османецът говори латински език.
В този момент в залата настъпи голяма суматоха.
– На кладата! – извика някой.
– Не! По-добре да му смажем главата с чукове! – обади се друг.
– Изхвърлете го оттук! Той само петни Божия дом с присъствието си.
Двама стражари отвориха задната врата и затеглиха Джем натам. Принцът се изплъзна без усилие от ръцете им и пое със спокойна походка към изхода.
Ругатните и заплахите зад гърба му се усилиха.
Папата се изправи рязко. Излезе от залата, подпирайки се на един от слугите си. Кардинал Родриго Борджия дръпна сина си в един ъгъл.
– Чезаре – зашепна той трескаво. – Трябва да го спечелим! Разбра ли ме добре? Трябва да му влезеш под кожата заради мен.
После с бързи крачки се спусна след Инокентий VIII.
65
Джем наблюдаваше Феримах с периферното си зрение. Момичето сякаш се рееше в друг свят. Уж шеташе наоколо, но си личеше, че мислите ѝ са другаде.
От три години принцът живееше в една от каменните стаи на Сант Анджело.
Феримах отброяваше дните.
– Един месец – бе казала тя малко след като се нанесоха в крепостта. – Днес се навършва един месец, откакто сме тук, господарю!
– Скоро ще стане година и една седмица! – бе съобщила тя отнесено в друг ден.
Тази сутрин Феримах каза сякаш на себе си:
– Днес се изпълниха три години.
Джем отдавна бе загубил представа за времето. Дните, седмиците, месеците и годините се сливаха.
Вече нямаше път назад. Нямаше изход. Нямаше спасение. Нито надежда. Така че и времето нямаше значение за принца.