След този случай забраниха на Джем да излиза от крепостта. Османецът вече не можеше да смята Сант Анджело за нещо друго, освен за затвор.
66
– Аллах да поживи Чезаре Борджия! – повтаряше често Джем. Когато младият римлянин идваше да види османеца, двамата излизаха да се разхождат в разкошната зелена градина на Сант Анджело. В нея растяха всевъзможни дървета, рози и пъстри цветя. В клоните чуруликаха птици.
Феримах също обожаваше това място в подножието на замъка. Наричаше го небесната градина.
Джем харесваше младия Чезаре. С него можеше да разговаря почти за всичко.
Борджия разпитваше принца за османската столица и Джем му разказваше надълго и нашироко.
– Липсва ли ти? – интересуваше се Чезаре.
– Много!
– Ако се върнеш, султанът ще нареди да те убият, нали?
Младият римлянин се усмихваше дори когато говореше за смъртта. Джем се взря в очите му.
– Със сигурност.
– И въпреки това искаш да се върнеш?
– Как ще се върна? Онзи поп не ме пуска.
– Да кажем, че ще те пусне! Би ли отишъл в Истанбул?
– Първо бих искал да видя децата си.
– Не се ли страхуваш?
– От смъртта ли? Това тук живот ли го наричаш, римлянино? Всеки изгнаник така или иначе е наполовина мъртвец. Палачът само ще ме довърши с едно движение.
После османецът започваше да разпитва Чезаре:
– Има ли някакви новини от папата?
– Поискал е от султана сто хиляди дуката за издръжката ти.
– Издръжка ли? Че какви разходи имам аз?
– Нищо не е безплатно! – разсмя се Борджия.
Джем също се усмихна.
– Нещо друго интересно?
– Пристигна нов пратеник от Шарл. Настоява да те изпратим обратно час по-скоро.
– Папата ще ме върне ли?
– Защо да те връща? Ти си неговата застраховка, Зизим. Сега султанът постоянно е под напрежение, че Светият отец може да те освободи. Освен това, не те иска само френският крал. Неаполитанският също предявява претенции.
– Той пък защо?
– Страхува се от Франция. Ако успее да те изкопни от папата, веднага ще те даде на французите. Естествено, срещу обещанието Шарл да не окупира земите му.
– Папата ще ме даде ли на Неапол?
– На никого не би те дал. Поне засега. Виж, ако златото, което получава за теб, секне
– Значи няма спасение оттук?
Чезаре Борджия сведе глава.
Един ден, от дума на дума, отново заговориха за спасение.
– Няма избавление за мен! – прошепна Джем отчаяно. Дори не погледна към римлянина. Знаеше, че той е свел мълчаливо глава.
– Има! – обади се Чезаре за изненада на принца.
– Как? Наистина ли има?
Борджия се приближи към Джем.
– Баща ми ще те спаси, Зизим. Папата е болен. Ще умре.
– И какво като умре? Освен това, как можеш да си сигурен?
– Сигурен съм. Борджиите знаят всичко. Инокентий VIII ще умре, а за нов папа ще бъде избран баща ми.
– Откъде си сигурен, че той ще стане папа?
Чезаре Борджия се разсмя весело.
– Все пак става въпрос за Родриго Ланкол Борджия, приятелю. Каквото той каже, това става. Щом е решил да бъде папа, значи ще бъде.
Джем не мигна цяла нощ.
Чезаре бе посял у него зрънце надежда. Дали можеше да вярва на думите му? Досега младият мъж не го бе лъгал, но животът бе научил османеца да няма вяра никому.
Когато Феримах видя господаря си толкова умислен, не издържа и попита:
– Какво ви каза римлянинът по време на днешната разходка?
– Папата бил тежко болен… – отвърна Джем, после добави: – …сякаш ме интересува. Баща му щял да стане папа.
– Е, ѝ? – погледна го втренчено момичето.
– Щял да ме спаси оттук.
Феримах също не заспа през нощта. Джем я чуваше как се разхожда из стаята си. Само дето не знаеше какво си мисли тя.
Феримах се тревожеше, че отново ще измамят господаря ѝ. "Кой знае какъв капан са му подготвили?!" – притеснено разсъждаваше тя.
Чезаре Борджия се появи отново три дни по-късно в приповдигнато настроение.
– Синьорита… – поклони се той на Феримах.
Очите му блестяха. Момичето му се усмихна:
– Синьор!
За три години слугинята бе успяла да понаучи италиански. Чезаре имаше немалка роля за това.
– Днес е прекрасен ден, Зизим!
– Не знам. Защо мислите така?
– Папата е тежко болен! – заяви той още по-уверено от миналия път. – Часовете му са преброени.
Повървяха безмълвно. Джем очакваше, че Борджия ще каже нещо за възможността османецът да се избави от папския плен. Веднъж вече го бе залъгал с обещание. Римлянинът обаче мълчеше.