Внезапно Чезаре спря пред една чешма.
– От вълнение съвсем забравих за какво съм дошъл! – Лицето му доби сериозен вид. – Знаеш ли, Зизим, сестра ми Лукреция много иска да се запознае с теб.
– С мен ли? И защо? Нима не е видяла как Рим ме посрещна с яйца и домати?
Всъщност самият Чезаре бе учуден от внезапното желание на сестра си да се срещне с османеца. Без да обръща внимание на забележката на Джем, той продължи:
– От един месец умолява баща ни да те покани на вечеря. Лукреция си е такава. Като си науми нещо – няма отказване. Все пак и тя е Борджия. Не пуска хванатото, взима желаното, прави онова, което си науми.
– Значи ви е заставила да изпълните желанието ѝ?
– И още как! Утре е рожденият ѝ ден. Ще навърши четиринадесет години. Баща ми дава прием в нейна чест. Музика, веселие, вино… Сестра ми кани и вас.
– Нас?
– Обясних ѝ, че Феримах не се отделя от вас – прошепна Чезаре в ухото на Джем.
– Значи утре ще излезем извън крепостта?
– Вие пък, Зизим… Борджиите живеят в Сант Анджело. Това е нашият дворец.
– Прав сте. За вас е рай, за мен – ад.
67
Лукреция Борджия очакваше нетърпеливо запознанството си с Джем.
– Къде се бави? Делят ни само няколко етажа.
– Не са етажи! – поправи я Чезаре. – Той трябва да измине разстоянието от ада до рая.
– Какви ги приказваш?
– Това са негови думи, сестричке! Ние живеем в рая, а той – в ада.
– Ах, горкият човек!
Братът и сестрата стояха на откритата тераса, която опасваше огромната гостна зала на двореца. Бяха се притаили незабелязано зад една колона.
– Зарежи го сега Зизим! – каза Чезаре. – Днес си направо ослепителна! Дъхът ми секва, щом те погледна.
Момичето нацупи устни.
– Само днес ли? – попита тя с престорена обида. – Нима не съм ослепителна всеки ден?
Чезаре Борджия бързо плъзна поглед надолу към гостите в залата и се опита да дръпне сестра си зад кадифената завеса. Лукреция разбра накъде гледа брат ѝ.
– Аха! – намръщи се тя. – Значи всъщност дъхът ти секва от София Сфорца! Нима не си достатъчно щастлив с мен, Чезаре?
– Та това, което вършим… е грях!
– Грях! Хаха! Грях ли е? – Сега тя дръпна брат си зад завесата.
– Стана случайно, Лукреция.
– Случайно ли? И колко пъти стана случайно? – почти извика момичето. – Един, два, пет пъти? Ти за колко си спомняш, Чезаре? Аз помня всичките много добре. Помня как стенех
– За бога, Лукреция! Татко Родриго Борджия бе застанал най-долу на широкото стълбище заедно с Ваноца деи Катенеи и посрещаше прииждащите гости.
– Както и любимата ни майка! – процеди Лукреция. – Какво? Да не би да се страхуваш, че могат да ни чуят? Срам ли те е? Нима те е срам от татко и мама, които отглеждат четири копелета? Защо се дърпаш?
– Лукреция!
– Чезаре… – прошепна момичето и го привлече към гърдите си в тъмното пространство зад завесата. Никой не видя как устните им се сляха в целувка.
След малко Лукреция излезе задъхана пред колоната. Усмихваше се доволно.
– Кълна се, че ще убия онази шафрантия! – прошепна тя към завесата.
– Според мен вършим грях – заяви Чезаре, докато се измъкваше иззад кадифената завеса. Той хвърли бързо поглед надолу към залата. – Всеки път се заричам, че ще е за последно… А после не мога да се спра. Какво ще правя, когато татко те омъжи за Джовани Сфорца?
– Слушай какво ще ти кажа, скъпи братко. Аз… – Лукреция не довърши мисълта си, тъй като внезапно видя Джем. – Ах, ето го! Появи се най-после!
Момичето полетя като пеперуда надолу по стълбите.
Джем и Феримах пристъпваха бавно по цветния мраморен под. Останалите гости се отдръпваха, за да им сторят път. Джем бе облякъл копринения кафтан, който Чезаре Борджия бе купил от някакъв сицилиански арабин. Феримах, както винаги, бе подготвила прилежно тюрбана му. За себе си момичето бе ушило специална рокля от събрани тук и там платове. Мислеше си, че ще изглежда твърде невзрачна сред останалите жени на приема, но си даваше сметка, че никога не би се облякла в толкова разголени тоалети като тях.
Феримах бе твърде замаяна от това, че за първи път от толкова години насам ще се появи на тържество редом с Огнения принц. Вървяха един до друг, ръцете им почти се докосваха. Залата бе пищно украсена. О, боже! Жените си бяха, кажиречи, голи. А мъжете изглеждаха толкова смехотворно.