От време на време Джем вдигаше леко ръка, за да отвърне на поздравите на останалите гости. Феримах възнаграждаваше с лека усмивка жените, които я оглеждаха и си шушукаха. "Красиви са – мислеше си момичето. – Всички са прекрасни, но аз съм по-хубава от тях."
И наистина беше така. Мъжете се питаха коя е красавицата с Джем. Чудеха се дали му е жена. Някои обясняваха, че му е наложница.
Джем забеляза в другия край на залата, почти до фонтана, висок мъж с червена мантия. "Това трябва да е бащата на Чезаре – каза си той. – Бъдещият папа. Кардиналът, който знае всичко и може да ме избави от плен."
До мъжа стоеше красива жена, облечена в рокля с голи рамене. "А това вероятно е майката" – досети се принцът. Двамата домакини стояха и се усмихваха на гостите си. Джем тръгна към тях, но внезапно зад гърба му се разнесе страхотна тупурдия.
Лукреция Борджия слизаше тичешком по стълбите.
– Чезаре… Скъпи братко! – проехтя гласът ѝ.
Джем се досети, че някъде отзад е рожденичката, но тъй като вече бе поел към мъжа в червено, не се обърна, за да види какво става зад гърба му. Запъхтеният глас на момичето се разнесе отново:
– Ох, бавен си като старец! Хайде, по-бързо, Чезаре!
Разнесе се буен смях. Джем го разпозна безпогрешно – странния истеричен крясък, който бе чул една нощ. Значи смехът, който те караше да настръхнеш сред нощния мрак, принадлежеше на Лукреция.
Всички погледи се обърнаха към момичето.
– По-бързо трябва да тичаш, за да ме настигнеш, Чезаре!
Отново се изсмя истерично. Смехът на Лукреция можеше едновременно да те разплаче и разсмее. Той бе кокетен, кръшен, подкупващ, сластен и опасен.
– Зизим, Зизим! – извика момичето.
Джем не знаеше как да постъпи. Вече се бе устремил към кардинала, но сега Лукреция го викаше.
Феримах взе решението вместо него. Обърна се, за да види жената, която вика господаря ѝ. Щеше да е неловко Джем да продължи напред.
Каква прелест!
Феримах се уплаши, че няма да успее да сдържи възхитеното си възклицание.
Нима това момиче бе само на четиринадесет?
Тази… тази крехка пеперуда… тази приказна фея! Феримах не можеше да откъсне очи от момичето.
Русите чупливи коси на Лукреция обгръщаха нежното ѝ лице. Зелените ѝ очи проблясваха закачливо. Устните ѝ бяха като сочни череши. Бузите ѝ изглеждаха зачервени от тичането или от някаква специална помада. Широкото деколте разкриваше изящните ѝ рамене и голяма част от гърдите ѝ.
– Зизииим!
Джем усети аромата ѝ. Цялата ухаеше на люляк.
Момичето се поклони. Джем си спомни вечерта, в която се запозна с Елена от Родос, и начина, по който бе извил леко глава встрани, за да не проличи, че гледа гърдите ѝ. Този път обаче принцът не можеше да откъсне поглед от деколтето на Лукреция.
Момичето се изправи.
– Колко хубаво, че дойдохте, Зизим!
Обърна се към задъхания си брат и му прошепна достатъчно силно, за да я чуе Джем:
– Той е просто възхитителен!
После Лукреция кимна леко на Феримах.
– Добре дошла и на вас! Много сте хубава, захарче.
"Ако Феримах бе разбрала, че това четиринадесетгодишно момиченце я нарече "захарче", много щеше да се ядоса" – помисли си османецът, но в момента това нямаше никакво значение. Джем не успя да се въздържи и прошепна на италиански:
– Много си хубава!
После добави по-ясно:
– Колко е красива роклята ти!
Внезапно Лукреция хвана Джем за ръката.
– Тук е много шумно. Дали да не се поразходим?
Двамата поеха към едно уединено кътче. Красотата и мирисът на момичето бяха опияняващи. Сърцето на Джем блъскаше лудо, щеше да изскочи от превъзбуда. Разумът му казваше: "Та тя е още дете! – но дяволът го изкушаваше: "Какво дете? Само я погледни!"
Така или иначе не можеше да откъсне очи от нея. Нямаше как да го стори. Тя бе тъй пленителна! Джем усети, че момичето напълно е завъртяло главата му. Гласът на Лукреция го изтръгна от опиянението.
– Разкажи ми за харема си. Имаш ли много наложници?
– Нямам харем.
– Наистина ли? Ах, колко лошо! – изгледа го тя прелъстително. – Какво правиш тогава?
Лукреция започна да кокетничи. Както вървяха, се обърна към Джем и леко опря рамо в гърдите му. Засмя се закачливо. Погледът ѝ бе изпълнен с желание. Дъхът ѝ се учести.
– Когато си направя харем – започна Джем, – първо теб Изневиделица пред тях изникна някакъв мъж.
68