Родриго Борджия стоеше пред тях.
– Ах! – престори се Лукреция на уплашена. – Татко ни залови. Не ми върви днес, Зизим!
Смехът ѝ звънна по детски чист. Отърка тялото си в ръката на Джем и отстъпи няколко крачки встрани. Не откъсваше очи от османеца, докато казваше на баща си:
– Татенце, моля те, не го измъчвай много! Заради мен!
После бързо изчезна сред гостите.
Родриго Борджия остана загледан известно време в отлитащата пеперуда. Въздъхна дълбоко и се обърна към Джем. Усмихна се. Отвори някаква врата и покани османеца да го последва. Въведе го в една сумрачна стаичка.
– Знаеш ли кой съм?
За Джем веднага стана ясно, че всъщност кардинал Борджия е искал да се срещне с него, а желанието на дъщеря му е било просто претекст.
– Бащата на Чезаре Борджия.
– Добре, виждам, че знаеш.
– Казват, че предвиждате бъдещето и знаете, че папата скоро ще умре… Ще умре ли наистина?
– Всеки човек умира рано или късно. И папата ще се спомине.
– И кой ще застане на неговото място?
– Аз.
Джем забеляза как светнаха очите на мъжа в мрака.
– И какво? – попита принцът.
– Искам да се споразумеем.
– Хаха! – изсмя се Джем иронично. – И вие ли искате да ме правите християнин?
– Не! Друго нещо ще поискам от теб.
– Какво? Не ми остана друго, освен душата и вярата.
– Лъжеш се, османецо, разполагаш със земи.
– Земи ли? Те не са мои, а на османската държава.
– Нима? – усмихна се с насмешка Борджия.
"На родоските рицари обеща да дадеш земи – обади се вътрешният глас на Джем. – Каза си, че ще му мислиш, когато дойде време за разплата. Сега защо си променил мнението си?"
– Трябва да вървя – обади се кардиналът, докато Джем размишляваше какво да отговори. – Камбаната ще удари всеки момент.
Борджия тръгна към вратата, но точно преди да я отвори, спря и се обърна към госта си.
– Искам да те попитам още нещо, османецо. Знаеш ли кой поръча да те доведат в Рим?
– Папата
– Грешиш. Султанът плати на папата цял куп пари, за да те вземе в Рим.
Джем бе изумен. Само това не бе очаквал.
– И защо?
– Защо ли? – Родриго Борджия се усмихна, отвори вратата и излезе, без да отговори.
Зад една колона в коридора се показа Лукреция. Кардиналът се приближи към нея и прошепна:
– Трябва да го омагьосаш!
– Вече го сторих – усмихна се момичето.
– Прелъсти го! Нека оглупее от любов!
– Да го прелъстя? Но, татко, аз… – изчурулика момичето.
– Само не ми казвай, че си девствена! – скастри я Родриго и бързо се отдалечи.
"Значи знае – каза си Лукреция. – Нищо не остава скрито от него. Горкият Чезаре! Продължава да си мисли, че татко е в неведение." Цялата пламна. Сама не знаеше дали е от срам или от спомена за страстните преживявания с брат ѝ. Тръгна към стаята, където беше останал Джем, без да подозира, че Феримах е чула всичко, скрита зад една колона.
– Зизииим! ... – изгука нежно Лукреция.
Никой не се обади отвътре и тя отвори вратата. Джем стоеше изправен в средата на стаята. Момичето затвори вратата с крак. Спусна се към принца. Хвърли се на врата му. Силните ръце на Джем се плъзнаха по тялото на Лукреция.
– Ах, Зизим! – прошепна тя в ухото му. Влажният ѝ топъл език се спусна по врата му. Момичето усети гъделичкането от мустаците на османеца.
– Ох! – простена тя от удоволствие. – Мустаците ви направо ме подлудяват
– Какво търсиш тук?
Феримах подскочи уплашено. Чезаре Борджия ѝ се усмихна свойски.
"Появи се точно навреме! – каза си слугинята. – Тъкмо се канех да отворя вратата и да изтръгна Огнения принц от ръцете на онази малка мръсница!"
Как Лукреция успя да му завърти главата? Нима можеше женската красота така да обсебва Джем? Защо страстта бе нещо толкова непреодолимо? Първо Нада… После Елена от Родос. Джем се бе заклел, че не е имал нищо с Елена, но Феримах не бе никак сигурна. Бе видяла как я гледа принцът. Бе чула глупавите въздишки на момичето и пелтеченето на Джем. Всичко ѝ беше ясно… А след това и Далила… За капак се появи и тази… тази Гняв разяждаше Феримах. Тя осъзнаваше, че няма право да се сърди на Джем. Не можеше да се надява, че един султан, макар и без трон и корона, ще бъде привлечен от прислужницата си. Въпреки това сега младата жена бе ужасно ядосана.
– Ей, какво става? – обади се Чезаре. – Зизим ли търсиш?
Внезапно Феримах осъзна каква опасност заплашва господаря ѝ.
Ако римлянинът завареше сестричката си заедно с Джем "Трябва да отдалеча Чезаре оттук час по-скоро!" – каза си слугинята.