– Ела! Да гледаме танците!
– Ще ме убиеш с твоя италиански! – засмя се Чезаре.
Феримах не разбра какво точно ѝ казва римлянинът, по-важното бе, че я последва.
– Искаш ли да те науча да танцуваш?
Младата жена отдавна се бе научила как се танцува. Толкова много нощи бе наблюдавала танцуващите в Родос, Ница и Лион. Сега музикантите свиреха някаква игрива песен. Мъжете, поставили по една ръка на кръста, вървяха редом с жените. После хващаха дланта на партньорката си и тя елегантно се завърташе. След това двойките отново започваха да се въртят в кръг. При следващото подаване на ръце мъжете се завъртаха. И всичко започваше отначало. Танцуващите се усмихваха един на друг. Феримах не разбираше как може другите да са толкова засмени, а на нея толкова да ѝ се плаче.
Внезапно се разнесе единичен звън на църковна камбана. Бам!
Всички замръзнаха по местата си.
Музикантите спряха да свирят.
Залата потъна в тишина.
Бам!
Надигна се глъчка.
Бам! – отекна звън и от близката църква.
На откритата тераса се появи кардинал Борджия с печално изражение. Той се прекръсти и обяви скръбно:
– Да се помолим, братя!
Всички глави се обърнаха към него.
Бам! – този път звънът бе толкова силен, че разтърси цялата зала. Присъстващите разпознаха голямата камбана на Сикстинската капела. Някои от свещите в залата угаснаха. Разнесоха се женски писъци.
– Братя! Папата почина! – обяви сухо Родриго Борджия.
В залата долу се понесе шепот.
– Преди малко Инокентий VIII се спомина. Да се помолим за душата му.
– Господ да ни даде светлина Настъпи суматоха. Феримах забеляза Джем и Лукреция. И двамата слушаха внимателно Родриго Борджия. Косата на момичето бе разрошена. Чезаре Борджия също ги бе забелязал. Наблюдаваше ги с пребледняло лице.
Тази седмица Джем и Феримах се разминаваха мълчаливо.
Принцът не направи опит да се срещне с Лукреция, както очакваше Феримах. Нито тя, нито брат ѝ Чезаре се появиха през следващите дни.
В края на седмицата на вратата на Джем почука някакъв мъж. Ако се съдеше по облеклото му, бе високопоставен служител. Той се поклони на принца и каза:
– Ще ви преместим. Римският епископ Родриго Борджия смята, че е уместно да ви настаним в Сикстинската капела.
Феримах видя как лицето на Джем грейна. "Пак са го подлъгали. И рижият вълк се е върнал!" – рече си слугинята.
Следващия ден Джем се пренесе от ада в рая.
Според Феримах обаче Сикстинската капела беше по-лошо място и от пъкъла.
– Какво си увесила нос? – попита принцът една вечер. – С този папа ще се разбера. Ще видиш. Ще се махнем оттук. И то съвсем скоро.
69
Един месец след преместването на Джем Родриго Борджия бе избран за папа под името Александър VI.
Първата му работа бе да направи сина си Чезаре кардинал. Младият римлянин облече червената мантия.
Настаниха Джем в просторен, луксозен апартамент. Храната също бе отлична.
Всеки ден принцът слизаше в задния двор, за да играе на гоненица с Лукреция. Понякога заедно с придворните дами играеха на сляпа баба. Завързваха очите на Джем, а той трябваше да познае кое момиче е уловил.
Марина? Не? София? Пак не! Аха! Лукреция! В крайна сметка винаги я разпознаваше.
Огън изгаряше Феримах. "Как е възможно Джем така да се излага?" – питаше се младата жена, докато наблюдаваше игрите в задния двор.
Лакеите му се присмиваха, прислужниците също. Всички служители в двореца го подиграваха тайно. А може би вече бе станал за смях на цял Рим Само на двама души не им бе забавно. На Феримах и на Чезаре Борджия.
Слугинята бе настанена в една стая, далеч от спалнята на Джем. Феримах не се съмняваше, че Лукреция имаше пръст в тази работа. Римлянката искаше да се промъква незабелязано в покоите на Огнения принц. Феримах обаче виждаше всичко. Чуваше всичко. Знаеше много добре какви ги върши русото момиче с Джем.
Чезаре също бе наясно. Феримах много пъти бе хващала римлянина да наблюдава Лукреция и господаря ѝ. Приятелското му отношение към Джем напълно се бе изпарило. Слугинята въобще не можеше да си обясни защо Чезаре ревнува толкова силно сестра си.
Но ето че един ден случайността ѝ помогна да разбере. Когато минаваше по коридора покрай една леко открехната врага, отвътре се чу тих женски глас:
– Ти си пълен глупак!