Сърцето на Феримах щеше да изскочи, щом в напрегнатия шепот разпозна гласа на Лукреция.
– Не, не съм глупак, а влюбен!
– Чезаре, престани, любими… Знаеш, че и аз те обичам.
– Тогава… защо си лягаш с него… За бога, Лукреция, не издържам повече!
– Много добре знаеш, че го правя заради татко.
– Заради татко! – отвърна Чезаре ядосано. – А той не прави нищо с него, освен да го държи затворен! Уж щеше да използва Зизим. И какво? Само дето го премести тук. Друго не е сторил.
Феримах надникна тайно през процепа на открехнатата врата и видя как братът и сестрата се целуват. От изумление изпусна гергефа, който държеше.
– Шшт! Чу ли нещо? – стресна се Чезаре.
– Да не би да има някой отвън? – обади се Лукреция. – Ох, Чезаре, оставил си вратата отворена.
Феримах побърза да се скрие.
Ето ти нова опасност! Сякаш останалите не стигаха! Отвсякъде дебнеха неприятели.
През последната година Джем се размина на косъм от смъртта цели четири пъти. И винаги казваше: "Ех, този Баязид ага, като не можа да свърши работата с палача, сега ми изпраща наемни убийци!"
Обръчът около Джем непрекъснато се стесняваше. Наскоро Феримах бе заловила един от лакеите да сипва някакъв зелен прах във виното на Джем. Слугинята вдигна голяма олелия. Хванаха мъжа и го заставиха да изпие чашата, в която бе изсипал прахчето. След десет минути той се строполи на пода и умря в адски мъки.
Джем бе убеден, че лакеят е подкупен от човек на Баязид.
Феримах не изключваше тази възможност, но ѝ се струваше, че организаторът на опитите за покушение срещу принца е много по-близо.
Слугинята намекна няколко пъти на Джем за съмненията си. Нямаше полза. "Случват се такива неща!" – отсече той.
Феримах предчувстваше, че е надвиснала голяма беда. Напрежението витаеше във въздуха.
Огнения принц обаче се носеше на крилата на любовта. В ръцете на Лукреция бе забравил всякаква предпазливост. Бе загубил представа за времето.
Въобще не отваряше дума за заминаване от Рим. Не можеше да си представи живота без Лукреция. Не подозираше, че след като тя стане от постелята му, отива в леглото на брат си.
Папа Александър седеше замислен, когато синът му влезе в стаята.
– Викал си ме, татко.
– Още снощи те повиках, Чезаре! – измери го с поглед Родриго Борджия. – Явно срещата ти с Лукреция е продължила дълго.
– Татко
– Не е толкова страшно, ако Зизим разбере, но какво ще стане, ако научи Джовани Сфорца?
– Татко
– Млък! – скастри го баща му. – Всеки сам отговаря за греховете си. Ще гориш в ада, щом си решил. Приближи се.
Подаде на Чезаре един пергамент.
– Чети. Писмо от Баязид.
След обичайната си многословна и безсмислена прелюдия, султанът съобщаваше същественото си искане:
…Светият отец би могъл да избави брат ми от мъките му на земята и да осигури преминаването на душата му в един по-добър свят. Този, който ми донесе тялото, ще получи триста хиляди дуката.
– Исусе Христе! Иска да го убиете?
– Точно така.
– Ще го направите ли?
– Ако го сторя, ще изгубя месечна издръжка от 40 хиляди дуката.
– Да, но ще спечелите триста хиляди наведнъж.
– Аха. – Папата изгледа продължително сина си. Извади още един свитък от коша до себе си и му го подаде. – От Шарл. Заплашва ме.
– Заплашва ли?
– Чети!
Както Ви е известно, папа Инокентий VIII се договори тайно с османците и наруши споразумението си с нас. Отвлече Зизим в Рим. Ако новият папа остане верен на Баязид, ще опетни името на Църквата още повече. Ако веднага не върнете обратно във Франция османеца, френският крал ще бъде принуден да проведе разследване доколко сте подходящ, за да изпълнявате функцията на духовен предводител и доколко сте предан на учението за Светата Троица.
Чезаре бе изумен. Преглътна няколко пъти. Не знаеше какво да каже. Заплахата на французина бе сериозна. Невъобразимо сериозна. Шарл бе готов да обяви война на Църквата.
– Какво ще правиш?
Александър VI се изправи.
– Шарл не е единственият владетел, който би оспорил правото ми да бъда папа. Много духовници също ще го подкрепят… Едва ли ще успея да се справя.
Чезаре кимна в знак на съгласие.
– Кога ще му кажеш?
– Няма да бързам. Нека първо мине сватбата на Лукреция. Може би… след това Чезаре Борджия подскочи.
– Сватба ли?
– Джовани Сфорца идва следващата седмица. Не можем да го караме да чака повече, особено при тези обстоятелства.