– Ела с мен! – каза ѝ Джем.
– Господарю. Моля ви
– Трябва да я видя! Искам да разбера каква е причината за студенината ѝ. Повече не издържам… – Джем пое по коридора. – Ела с мен.
– Господарю! – спусна се Феримах след него.
– Няма как да стигна до стаята ѝ, но ти
– Моля ви, недейте! Спрете!
Феримах разбра, че не може да попречи на принца да стори каквото е намислил.
– Кажи ѝ, че ще я чакам до басейна с лилиите и че
– Джем!
Гласът на Феримах прозвуча толкова сърдито, че господарят ѝ се закова за момент на място, после обаче веднага продължи.
– Изпълнявай!
– Жената, която търсиш, в момента не е в покоите си.
Този път Джем наистина спря и се обърна. Погледна към Феримах. Изуми се от изражението, което видя на лицето ѝ. Приближи се до нея и я хвана за китката. Издърпа я на по-светло място.
– Нима плачеш?
– Сърцето ме боли да те гледам такъв.
– Защо смяташ, че не е в стаята си? Къде е тогава?
Феримах се опита да се освободи от хватката на Джем, но той стисна ръката ѝ още по-здраво.
– Къде е Лукреция?
Слугинята осъзна, че не може да крие повече. Реши, че ще разкрие всичко на Джем, каквито и да бяха последствията от това.
– Ела! – поведе го тя в обратната посока.
– Къде тръгна?
– Нали искаш да разбереш къде е Лукреция? Направо ще те заведа.
Джем тръгна бързо след Феримах. "О, Аллах, докъде стигна синът на султан Мехмед Завоевателя!" – каза си тя.
– Хей, какво си мислиш, че правиш? Тази врата води към покоите на Чезаре!
– Знам. Ела! – разтърси глава Феримах. Поведе принца по един таен коридор, който предварително бе проучила. – Шшшт! Тихо!
Изкачиха се към полуетажа в апартамента на Чезаре. Оттам излязоха на балкона, надвесен над спалнята му.
– Ето! Погледни долу. Тя е там!
Джем безшумно се надвеси над решетката на балкона. Погледна надолу и пламна в миг. Закри устата си с длан. "Лукреция!" – промълвиха устните му беззвучно.
Любимата му лежеше в обятията на Чезаре.
Нямаше новини нито от папа Александър, нито от Чезаре.
Това обаче въобще не интересуваше Джем. Той съвсем бе заприличал на призрак. След онази нощ вече не знаеше дали е жив или мъртъв. Един ден Феримах го чу да прошепва едва чуто:
– Всичко свърши Принцът говореше сам на себе си. Вероятно въобще не осъзнаваше, че е изрекъл мислите си на глас.
– Това наистина е краят. Вече нямам друго спасение освен смъртта.
Феримах не издържаше да го гледа така съсипан. "Дали не направих грешка? – обвиняваше се тя. – Дали аз го докарах до това състояние, като извадих истината наяве?"
В същото време си казваше, че няма как да го остави да продължи да се унижава. През последните седмици шепотът в главата ѝ се бе превърнал в писък: "Крайно време е да сложа край на този кошмар, иначе ще полудея".
Феримах усещаше, че всички съпротивителни сили на Джем са напълно сломени.
Той не се развълнува дори когато му съобщиха, че папата го очаква. Тръгна към приемната зала със същия сломен вид.
"Трябва да се подготвя. Денят наближава!" – каза си Феримах.
Джем се върна намръщен като гръмоносен облак. Опита се да се усмихне, когато забеляза, че Феримах го е очаквала с нетърпение.
– Отново тръгваме на път.
– Накъде, господарю? Към Родос? Към Египет?
– Към Неапол.
– Неееееее!
Джем сякаш не чу вика на слугинята.
– Неаполитанският крал е дошъл да ме вземе.
– Не! Не! Никога!
"Трябва да сложа край на този кошмар! – каза си решително Феримах. – Ще свърша веднъж завинаги и с него, и със себе си!"
– Тръгваме вдругиден.
Феримах стана и отиде до полицата срещу вратата. Взе каната и наля вино в чашата на Джем.
– Добре ще е да започнеш да стягаш багажа.
Слугинята отвори едно чекмедже и измъкна оттам малко шише.
– Доволен съм – не спираше да говори Джем. – Най-после ще се махнем от това отвратително място! Всъщност не съм необходим на неаполитанския крал, а на Шарл. Нали го помниш? Феримах, слушаш ли ме изобщо?
Очевидно не го слушаше.
– Феримах, чу ли какво ти казах току-що?
Не бе чула.
– Феримах!
– Не! – изкрещя тя с пълно гърло.
Досега Джем не бе виждал слугинята си в подобно състояние.
– Какво ти става, Феримах?
– Грешиш, султане, аз не съм Феримах. Феримах не съществува. Казвам се Перишер.
– Феримах, моля те, ела тук. Какви ги говориш?