Дервишът като че ли не подозираше, че зад гърба му стои страшен звяр. Лицето на стареца бе озарено от ярка светлина. Имаше дълга до гърдите брада. На главата си носеше висока плъстена шапка, омотана със зелен шал. Стоеше с протегнати към небето ръце и гледаше Джем. Сякаш го очакваше.
Принцът отново чу онзи глас:
– Най-сетне дойде, чедо… Пристигна при мен.
Невероятно! Старецът дори не помръдваше устни, но Джем бе убеден, че чува неговия глас. Той ли бе човекът, който го зовеше от толкова месеци?
Вероятно бе някой светец.
Изведнъж Шимшек се успокои. Наведе глава и започна да рие земята с предните си копита. Явно и той като ездача си се готвеше за битка.
Джем сякаш загуби дар слово. Искаше да каже нещо, но не можеше.
"Старче, зад гърба ти има вълк!" – мина му през ума, но думите не излязоха от устата му.
Дервишът стоеше, протегнал ръце към небето. Заливаше го мека светлина. Джем не можеше да определи откъде идва тя. Нима това са слънчеви лъчи? Та нали е почти тъмно?
Веждите и миглите на стареца бяха бели като снега. Лицето му излъчваше непоклатимо спокойствие. Усмивката му вдъхваше увереност и щастие.
Въпреки надвисналата опасност, Джем се почувства спокоен и на сигурно място.
– Добре дошъл, султански сине! – закънтя гласът в главата му. – Имам да ти казвам важни неща.
– Дядо! – успя най-после да продума Джем. – Вълк!
Старецът явно не го разбра или не го чу.
Вълкът крадешком се промъкваше към дервиша. Внезапно спря. Вдигна глава и впери поглед в Джем.
"Точно като в приказките!" – помисли си принцът.
"Дяволът надява вълчата кожа и така идва в нашия свят. Затова в очите на вълка горят пламъците на ада" – все това му разказваха. Не го вярваше. Сега за пръв път в живота си се изправяше лице в лице с вълк и видя как святкат зениците в очите на звяра.
Пламъците на ада!
Значи самият дявол с остри като кинжали зъби се промъкваше зад гърба на светлоликия старец.
– Зад теб има вълк! – извика Джем, или поне му се стори, че извика.
– Пред мен си ти, султански сине!
"Боже – помисли си Джем, – та той говори на мен!"
Но сега не беше време за разговори. Рижият вълк се готвеше за нападение.
Джем бързо посегна към колчана. Изтръпна от ужас. Имаше една-единствена стрела. Конят се изправи на задните си крака. Друг на мястото на Джем щеше да падне. В същото време вълкът бързо приближаваше дервиша. Всеки момент щеше да скочи. Джем осъзна, че няма право на грешка. Ако не уцелеше звяра, и дервишът, и той щяха да намерят смъртта си.
– Не се колебай, султански сине! – звънна гласът в главата му. – Не се бави! Направи, каквото си намислил!
С едно движение постави стрелата в лъка. Опъна тетивата. Прониза безпогрешно гръкляна на хвърлилия се към стареца звяр.
Стенещият дявол се стовари в краката на дервиша.
– Успя! – усмихна се дервишът. Този път устните му помръдваха и гласът му вече не отекваше като камбана в главата на Джем. – Дойде, откри, уби! Спаси ме! Време е за отплата!
– Отплата ли?
– Да, отплата, султански сине! Ще ти дам безценен съвет.
– Знаеш, че аз съм син на султана, а ти кой си?
– Не е важно кой съм – усмихна се старецът. – Важно е ти какъв ще станеш. Или какъв няма да станеш.
– Нищо не разбрах от тези недомлъвки. Как ме викаше толкова отдалеч? И какво означават думите ти? Какъв е смисълът от този безценен съвет, като е забулен в мистерия.
– Времето е малко, имам да ти казвам много. Не допускай високомерието и честолюбието в сърцето си! Не позволявай на алчността и егоизма да те заслепят и покварят.
Очите на стареца станаха прозрачни като лед. Тръпки побиха Джем.
– Не се поддавай на жаждата за власт! Не поглеждай към престола!
Престолът ли? Джем се разсмя. Очите на стареца върнаха нормалния си вид. На лицето му отново се изписа благото изражение.
– Не се тревожи, старче. Далече съм аз от престола, а и престолът е далеч от мен. Нима не знаеш, че имам двама по-големи братя? Дори не ми е хрумвало, че някога може да дойде и моят ред.
– Чудесно! – въздъхна старецът. – Дяволът обаче нашепва в човешкото ухо какво ли не! И ти, като всеки раб божи, не си безгрешен. Сатаната е готов да се възползва от всяка възможност. Ще те отклони от правия път, ще замъгли разума ти, ще ти каже, че правото е твое. Знай, султански сине, че правото е в ръцете на Аллах! Той решава на кого да го даде. Последният ми съвет е: Не допускай дяволът да те изкуши!