Дервишът рязко се обърна и започна да се отдалечава. Сякаш не вървеше, а летеше. Отдалечи се от поляната сякаш за миг.
– А ако допусна? – провикна се Джем. – Това не ми каза. Какво ще стане, ако дяволът ме изкуши?
Дервишът рязко се обърна. С тоягата си посочи трупа на звяра.
– Вълкът ще се върне!
И изведнъж всичко се промени. Дервишът се изгуби между дърветата. Тъмата и мъглата отново се спуснаха над гората.
Ако не беше мъртвият вълк на земята, Джем щеше да си помисли, че всичко е било само сън.
Постоя неподвижно още няколко мига. Внезапно чу викове:
– Господарю!
"Идват! – зарадва се Джем. – Намериха ме!"
– Господарю! ... Къде сте?
Джем разпозна гласа на възпитателя си Сюлейман Челеби.
– Ако не го намерите, всички ще останете без уши! – заплашваше субашията.
– Тук съм! Ето тук!
Сън, кошмар или реалност – каквото и да беше преживял Джем току-що, вече му се искаше да свършва.
На поляната се изсипаха цяла сюрия обезумели от тревога мъже.
Сюлейман Челеби пръв се спусна към Джем. Веднага зад него приближаваше субашията.
– Господарю, уплашихте ни! За миг помислихме, че сме ви изгубили.
Джем не успя да прикрие учудването си. За какъв миг говореха, та той броди сам из гората в продължение на часове
– От колко време ме търсите? – запита Джем.
Сюлейман Челеби, субашията и помощникът му се спогледаха.
– Не много! – отвърна субашията. – Иманяма няколко минути.
После погледът му падна върху убития вълк.
– Господарю! – възкликна субашията. Скочи от седлото и отиде до вълка. – Та това е вашата стрела!
Обърна се към ловците:
– Вижте! Стрелата на принц Джем. С един изстрел е убил вълк. Истински син на султан Мехмед Завоевателя. Вижте и запомнете! Макар да е още дете, вече си личи, че е достоен наследник на нашия повелител.
Помощникът на субашията не остана по-назад с похвалите:
– Прикрепете трупа на вълка за коня на принца. Нека всички в палата видят с очите си какъв силен момък е нашият господар! Нека се знае, че малкият син на всемогъщия ни султан е истински храбрец!
Ловната процесия пое с възхвалителни възгласи.
Шимшек не беше направил и пет крачки, когато Джем съзря Къзълкая.
3
Знамената на султан Мехмед Завоевателя и санджакбея принц Джем плющяха едно до друго на вятъра.
Върхът на крепостта отсреща беше забулен в мъгла. Това не бе добър знак. Приближаваше буря. Скоро вятърът щеше да донесе черни облаци и да настане истински ад. Винаги така ставаше.
Първо се събираха облаци над крепостта. После фъртуната се развихряше. Виеше и съскаше като хиляди влечуги в продължение на часове. Накрая внезапно спираше и тогава се възцаряваше пълно безветрие. Над Кастамону се спускаше неземна тишина. Никак не му се нравеше този покой. В него имаше нещо злокобно. Сякаш дебнеше опасност… Предателство… Смърт Не след дълго щеше да дойде и снегът. Той щеше да покрие планини и равнини и да превърне обитателите на палата в пленници. Щом натрупаше сняг, нито човек можеше да дойде дотук, нито пиле да прехвръкне. В планината оставаха да бродят само вълците.
Бе дошъл в тези отдалечени места по задължение. Когато прогласиха малкия син на султан Мехмед Завоевателя за управител на санджак Кастамону, и той, Сюлейман Челеби, трябваше да го последва като негов възпитател.
Сюлейман Челеби не одобряваше тази османска традиция във възпитанието на принцовете. "Каква власт можеш да повериш в ръцете на едно десетгодишно дете? – ядосваше се наум. – Защо пращаш деца, които и една стъпка не правят без одобрението на възпитателите си, да управляват някоя отдалечена област?"
Напразно се измъчваше с разсъждения по тази тема. "Стига вече! – мислено си заповяда той. – Нима съм по-умен от султан Мехмед? Такъв е редът в османската династия и толкоз. Принцовете да стоят далеч от столицата. Даже и да разбера защо изпращат момчетата далеч от султанския двор, каква полза?"
Всъщност той много добре знаеше каква бе причината. Страхът. Султанът се боеше от собствените си деца. Страхуваше се да не се повтори отново нещастието, което сполетя османците след смъртта на Баязид Йълдъръм[4]. Измислиха тази предпазна мярка, за да предотвратят борбите за престола между братя, племенници, чичовци и вуйчовци, ако държавата внезапно остане без предводител.
4