— Ще изчакам да видя как сте утре. Само това мога да ви обещая, не искам животът ви да ми тежи на съвестта. — Той пусна китката й и се свлече на възглавниците. — Все пак трябва да знам дали положението, в което сте изпаднали, не застрашава дома ми. — Тя говореше спокойно, но усещаше пулса в гърлото си.
Щеше ли да й отговори? Щеше ли да каже истината? За да облекчи напрежението в гърдите си и да му даде време да премисли отговора си, тя се пресегна към купата с вода и изстиска кърпата, за да избърше избилата го от усилието пот.
Очите му се бяха присвили, когато се обърна към него, но лицето му оставаше безизразно. От него би излязъл чудесен картоиграч. Може би точно това се бе случило: бе играл добре и някой от загубилите се бе опитал да му отмъсти.
Нямаше ли да отговори най-сетне?
Накрая той заговори, обмисляйки всяка дума:
— Не мисля, че има опасност, но сте права да се тревожите. Ще си тръгна сега. Това е най-малкото, което мога да сторя, за да ви се отплатя. — Надигна се на лакти, изстена и прехапа долната си устна, докато по нея не се появиха капчици кръв.
При вида на болката, изкривяваща чертите му, всички мисли за опасността, застрашаваща хората й, се стопиха. Изпускайки кърпата, тя бързо го бутна назад в леглото и избърбори:
— Глупак такъв! Тази вечер не можете да отидете никъде.
Той се отпусна с тежка въздишка:
— Права сте. Твърде слаб съм. Ще си тръгна утре.
Слисването й развърза езика:
— Кажете ми защо ви нападнаха. Ако е заради карти или жена, няма причина да си тръгвате, преди да сте се възстановили. — Мисълта, че може да се е бил за някоя жена, я накара да изпита мигновено съжаление, но жените и картите бяха нещо обичайно за мъжете.
— Нито едното, нито другото.
Тя едва чу думата, донесла й облекчение, преди отново да застане нащрек:
— Нещо незаконно?
— Не мисля.
Срещна очите му. Зениците му бяха разширени, а веждите сключени от болката, но той не трепна под изпитателния й поглед, нито се опита да го избегне. Каквото и да бе сторил, смяташе се за прав. Кой знае защо, тя не се усъмни в преценката му.
— Засега ще трябва да се доверя на думите ви. — Нищо друго не би могла да направи, още по-малко да го изхвърли на улицата, откъдето го бе прибрала.
Извърна се към легена, за да вземе кърпата и осъзна, че използва необходимостта да попива потта му като средство за разсейване на напрегнатата атмосфера помежду им. С този мъж характерното й самообладание я напускаше.
— Сега ще избърша потта ви, а после ще ви дам още малко бренди, смесено с лауданум2. Ще продължим разговора утре сутринта. — Връщането към практичните задачи облекчаваше стегнатото й гърло.
Очите му се затвориха, докато тя прокарваше кърпата по слепоочията, по страните и после по врата му. Поглеждайки безизразното му лице, тя се осмели да избърше широките му рамене, стройни въпреки натрупаните мускули. Пръстите й тайничко се прокрадваха извън кърпата, усещайки гладката му кожа, която контрастираше с по-твърдите златисторуси косъмчета.
Попи потта около очертанията на превръзката, отбелязвайки, че няма прясна кръв. После избърса ръцете му до големите, добре оформени длани. Пръстите бяха дълги и изваяни, ръце на художник, но се бяха оказали достатъчно силни да я приковат към леглото. Китката й още бе изтръпнала на мястото, където я бе стиснал.
Кърпата вече беше топла и Джена отново я потопи във водата, преди да смъкне чаршафа до бедрата му. Беше толкова горещ. Ако не внимаваха, можеше да го втресе. Нямаше опит с треските; кожата на Луиджи бе суха и хладна като пергамент. Емоциите на Луиджи също бяха сухи и хладни.
Знаеше, че този мъж с горещо като фурна тяло няма да е сдържан, какъвто бе покойният й съпруг. Този мъж притежаваше чувства, които изпълваха цялото му същество и бяха също толкова силни, колкото и убеждението, че каквото и да е сторил, за да го прободат, е било необходимо.
Остави кърпата в легена и се обърна към него. Осъзна смаяно, че очите му под натежалите клепачи я наблюдават, наситенозеленият им цвят бе просветлял. Ако не бяха замъглени от болката, би казала, че я изучава, преценявайки я предвид ситуацията, в която бе попаднал. Съмняваше се, че той е в състояние да се съсредоточи дотолкова в момента.
Очите му се затвориха. Най-сетне лауданумът и брендито бяха подействали.
Тя се отпусна в стола близо до леглото. Слепоочията я боляха от напрежението, беше изтощена. С натежали за сън клепачи забеляза едно петно върху полата си. Разглеждайки го отблизо, видя, че е кръв. Главата й забуча.