— Джейсън — промълви тя, като завираше лице във врата му, — смятам да се любя с теб тази нощ, тъй че престани да се съпротивляваш. И двамата ще бъдем много по-щастливи след това.
Той изстена. Устните й докосваха горещата му кожа и това го подлудяваше, а ръцете й вече го галеха под доминото. Може би трябваше да приеме онова, което тя така явно му предлагаше. Може би тогава щеше да разбере, че не го желае като любовник и щеше да го остави на спокойствие. Може би той дори щеше да надмогне чувствата си към нея.
Джейсън се засмя — мъчителен звук, който отекна в тишината на нощта. Никога нямаше да може да я забрави, колкото и да се опитваше да се самозалъгва. Но пък щеше да я има за последен път, да я притисне до сърцето си за последен път. И най-важното беше, че би могъл да си представя, че тя го обича.
Каква жестока илюзия!
Когато дойде на себе си след Ватерло, той въобще не очакваше такова нещо. Тогава беше сигурен, че тя никога повече няма да го желае така силно, така невъздържано. Дали не беше сбъркал? Дали преценката му не беше погрешна? Дали съвсем без причина не беше превърнал последните осем месеца от живота си в същински ад?
Джена така се извиваше в прегръдките му, че сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Сякаш напълно изгуби здравия си разум, с всички сили се стараеше да се овладее, защото иначе щеше да я хвърли на тревата и да я обладае. Всеки миг щеше да се предаде и вече не беше достатъчно на себе си, за да го осъзнае.
— Джейсън — промълви тя, като докосваше устните му с устни и го гъделичкаше с езика си, — искам да се любя с теб. Ела с мен у дома.
Думите й сякаш долитаха до него отдалеч, цялото му тяло се отдаваше на удоволствието от нейното докосване. Защо трябваше да продължава да се съпротивлява? Джена го желаеше или поне много убедително се преструваше, че е така.
Той направи своя избор. Отлепи устни от нейните:
— Отиваме в моята къща. Слугите вече са се прибрали по домовете си.
Хвана я за ръка и я поведе към реката и Леви Стрийт. Караше я да върви бързо.
Сърцето на Джена преливаше от радост, задето най-после бе успяла да го убеди в своята искреност, и тя се стараеше да върви колкото може по-бързо.
— Да отидем у нас. По-близо е.
Джейсън я погледна косо, което тя не можа да разгадае.
— Непослушно момиче. Ще се постарая да бъде прекрасно, дори това да ми отнеме цялата нощ, дори и утрешния ден.
Джена се усмихна и си помисли, че всичко отново е както преди.
— Аз не се и съмнявам, че ще е прекрасно.
Този път той леко се усмихна, устните му едва-едва потрепнаха. Колкото и да бе потиснат от неприятните чувства, които тя го беше накарала да изпита, Джейсън все пак бе доволен, че тя е запазила чувството си за хумор.
— Отиваме в моята къща, защото не бих искал да подлагаме на риск репутацията ти, пък и Майкълс няма да си легне, докато не е сигурен, че си си у дома.
Погледна към нея и сияещото й лице направо го накара да се стъписа. За да прикрие удивлението си, каза:
— Сложи си пак маската. Ако някой ни види, така няма да те познае.
Джена едва успя да си сложи маската и да оправи качулката си и вече бяха пред входната врата. Започнаха да изкачват стълбите към втория етаж. Там завиха наляво и той я заведе до една врата, която отвори със замах.
Джейсън я сграбчи в прегръдките си и я занесе до голямото махагоново легло, което сякаш изпълваше цялата стая. Положи я на него и нетърпеливо се опита да свали маската й, а после и наметалото.
— Ти си по-красива от преди.
Джена се усмихна на откровеността му.
— Любов моя — прошепна тя със свито гърло. Протегна ръце към него, подканяйки го да легне на леглото до нея.
Джейсън поклати глава и стана да затвори вратата и да заключи. После отиде до голямата камина и сложи толкова много дърва, че пламъците осветиха цялата стая.
Едва тогава погледна към Джена, която беше седнала на леглото. В трепкащата светлина на пламъците тя му изглеждаше и далечна, и много близка. Всяка извивка, всяка чертичка на лицето й виждаше съвсем ясно, макар да бе смятал, че с това увредено зрение ще му е трудно да разгадае мислите й.
Тя го наблюдаваше как изучава лицето й. Джейсън стоеше някак нерешително, сякаш не знаеше какво да прави по-нататък. Реши, че няма да му позволи да се отдръпне отново. Вече бяха прекалено близки.
Джена усещаше, че бариерата между тях започва да се руши.
Без да откъсва очи от него, тя се изправи и го приближи. Застана толкова близо до него, че гърдите и докосваха неговите. Обичаше го повече, отколкото можеше да изрази с думи.