Пое си дълбоко въздух и започна да развързва доминото му. Когато той вдигна ръце, за да го свали, тя се приближи още по-плътно и му помогна. Само няколко сантиметра разделяха устните им и Джена го целуна.
Когато плътта й докосна неговата плът, тя сякаш цялата се разтопи, искаше й се да го обгърне целия, от всички страни и да докаже, че е само неин. Поотстъпи назад, за да може да свали палтото му. Пъхна ръце под него, погали гърдите му и обхвана раменете му, след което започна бавно да смъква палтото от тях. Прокара ръце надолу към лактите му, следвайки падащата дреха.
С върховете на пръстите си усети как цялото му тяло потръпва. Сърцето й преливаше от радост. Той я желаеше. Това беше началото.
Устните й се прилепиха към неговите и ставаха все по-настойчиви.
Сега тя го прелъстяваше, а не той нея! Като се усмихна на собствената си слабост, Джена направи усилие и си наложи да започне да разкопчава ризата му. Леко прокара пръсти нагоре по гърдите му и усети как кожата му настръхва от докосването й.
— Ти ме желаеш — промълви тя, докосвайки устните му. — Усещам го.
Джейсън не можеше да я отблъсне.
— Джена. — Гласът му бе станал хриплив поради усилието да се владее. — Не мога да издържам повече. Прекалено… прекалено дълго време мина.
— Добре.
Бързо, с треперещи от страстта ръце, Джейсън развърза напълно корсета и свали шемизетката. Красотата на голите й гърди го накара да замре.
Отдръпна се от ръба на пропастта и впери поглед в лицето на Джена.
— Мила, ако не ме спреш сега, ще се любим. И няма да има връщане назад.
Тя вдигна очи към него, лицето й сияеше от любов и пламтеше от желание.
— Искам те — простена Джена.
Възможно ли беше да е вярно? Наистина ли Джена го обичаше, макар да беше обезобразен? Искаше му се да повярва в това, но някъде дълбоко в душата си все още се съмняваше в нейните намерения. Все пак толкова силно я желаеше, че не можеше да се откаже от върховната наслада, към която сега и двамата се стремяха.
— Надявам се, че никога няма да съжаляваш за това.
И той легна до нея.
— Никога, скъпи — отговори Джена, обгърна го с ръце и го привлече към себе си.
Потрепера от задоволство, защото той вече откликваше на всяка нейна ласка. Но този път тя искаше да го люби. Искаше чрез тялото си да му покаже, че неговото тяло е скъпоценно за нея, независимо че е било обезобразено при Ватерло.
Откъсна устни от неговите и се наведе надолу, за да целуне бялата ивица на раната на гърдите му, която някога ги беше събрала. Тя бе заздравяла напълно, но белегът щеше да му остане за цял живот.
Джена вдигна глава и срещна погледа му.
— Ти имаш прекрасно тяло, Джейсън. А следите от битките те правят по-интересен. — Прокара пръст по един нов белег на бедрото му. — А това откъде е?
— От щик.
Тя се усмихна, като долови напрегнатите нотки в гласа му. Знаеше, че той се опитва да потисне насладата, която изпитваше.
— При Ватерло ли?
— Да.
И той нежно проникна в нея. Любеха се, като че ли от това зависеше животът им. Обичта им, щастието им. Във върха на взаимното им удоволствие сякаш се докоснаха до смъртта и я превъзмогнаха, за да потънат в пламъците на вечната отмала, наречена любов.
Невъобразимо изтощен, Джейсън лежеше неподвижно под нея. Все още плуваше в блаженството на върховния миг.
Джена следеше за всяка промяна по лицето му. Гънките около устните му се бяха изгладили, челюстите му вече не бяха така силно стиснати. Сърцето й се изпълни със задоволство, че е успяла да предизвика такава промяна у него.
Преди той да разбере какво става, Джена посегна и отмести черната превръзка от лявото му око. Отдолу се виждаше белег, но той не изглеждаше по-страшен от другия на гърдите му.
Единственото му око се разтвори широко, той я хвана здраво за китката, преди да успее да смъкне напълно превръзката му.
— Какво правиш?
Жестоката болка, която прозвуча в гласа му, я накара да се просълзи. Толкова много се измъчваше… и то за нищо. Джена се наведе напред и докосна с устни белега, за който той погрешно смяташе, че го прави по-малко мъж.
— Обичам те, Джейсън.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джейсън впери поглед в бележката, която икономът току-що му бе донесъл. Беше от Джена. Молеше го да я посети, когато пожелае. Безобидна молба, няма що. Сигурно интуицията й беше подсказала, че той ще я избягва след случилото се снощи.
За него тяхната любовна нощ бе съвършена като кратко пребиваване в рая, като потвърждение за това, че животът без нея щеше да е ад. А после тя бе махнала черната превръзка от окото му и беше целунала белега под нея.