— Зададох ти въпрос, Джена! Къде беше?
Той сякаш не говореше, а съскаше и от това по гърба й полазиха студени тръпки. Джена отново отстъпи назад, за да го избегне.
Прекалената му настойчивост й се струваше странна. И тя определено нямаше никакво намерение да отговори на въпроса му. Не смееше да му каже за Джейсън.
Като се премести така, че един стол да остане между двамата, Джена попита внимателно, с престорено безгрижие:
— Защо е толкова важно да се сближа с тези хора и да ме приемат в тяхната среда?
Той спря и очите му се присвиха. Под критичния й поглед Ричи отново се превърна в ленив денди, пълните му устни се разтвориха в усмивка, безупречно пригладената му коса лъщеше, облеклото му не подхождаше на тази фасада. Джена премигна, чудейки се дали не е изгубила разсъдъка си.
Той зае по-нехайна поза, опря ръка на хълбока си, единият му крак бе леко свит в коляното. Но говореше тихо и отчетливо:
— Прекалено много подтекст откриваш в думите ми, cara mia. Аз само настоявам да се сближиш с тези хора, защото се притеснявам за щастието ти, не можеш да се сприятелиш с никого, щом си отиваш, преди да е започнало веселието. — Погледът му я пронизваше. — След онова, което се случи в Брюксел, ти не си на себе си.
Джена бе напрегната. Можеше да се закълне, че зад неговата загриженост се крие нещо друго. Той беше студен и себичен като змия, затова беше сигурна, че просто увърта; не искаше да отговори на въпроса й. Точно както тя бе избягнала да отговори на неговия въпрос. Но тя също така знаеше, че Ричи няма да й каже истинската причина, която го караше да бъде толкова настоятелен. И двамата бяха стигнали до задънена улица.
И двамата знаеха, че никой от тях няма да задоволи любопитството на другия, но преди Джена да успее да измисли някакъв начин да го накара да си тръгне, на вратата се почука.
— Да — обади се тя.
Появи се Майкълс.
— Мистър Гастон Евърли, мадам.
Преди да успее да довърши думите си, Джейсън вече бе вътре. Ричи грациозно се врътна на токовете си.
— Вие!
В гласа му прозвучаха обвинителни нотки.
— Цял-целеничък — с язвителен тон отвърна Джейсън и пресилено се поклони. Когато вдигна лице, устните му бяха свити, а сбърчените му вежди образуваха права линия. — Доколкото си спомням, казах ви да стоите по-далеч от контесата.
Ричи го изгледа насмешливо и сложи ръка върху дръжката на своя colchemarde.
— Ще правя каквото ми хрумне, а на мен ми харесва да прекарвам времето си с моята годеница.
Джейсън мигновено погледна Джена.
Тя заклати глава в знак на отрицание, но бе достатъчно умна, за да замълчи в този момент. Нейните въпроси вече бяха вбесили достатъчно Ричи, още малко му трябваше и щеше да покаже цялата си злоба.
Джейсън не знаеше дали да вярва на мълчаливия знак, който му направи тя, но това не му попречи да побеснее от гняв. Макар да смяташе, че е най-добре да даде пълна свобода на Джена, за да си намери друг мъж, не така обезобразен като него, все пак нямаше никакво намерение да я отстъпи на този негодник.
Едното ъгълче на устата му презрително се повдигна, когато погледът му спря върху ръката на Ричи, стиснала дръжката на шпагата.
— Така опипвате това оръжие, сякаш знаете как да го използвате. Да не би да възнамерявате да изпълните заплахата, която ми отправихте на бала на херцогинята на Ричмънд?
В очите на Ричи се появи жесток блясък.
— Аз не се дуелирам с инвалиди.
Джейсън пламна.
— Страхливец.
Ричи се обиди. Раменете му се сгърбиха, ръката му, стиснала дръжката на шпагата, побеля.
— Вземете си думите назад.
Джейсън високо се изсмя и това беше толкова обидно за Ричи, че той трябваше да е истински страхливец, за да не реагира с нова покана за дуел. Но Джейсън го предизвика още повече.
— Вие се страхувате.
Джена ги слушаше, обзета от ужас. Защо ли Джейсън дразнеше така Ричи? Не можеше да не разбере, че дори такъв малодушен мерзавец като него нямаше да издържи на подобна обида, без да отвърне. Тя пристъпи малко напред и почти успя да застане между двамата разгневени мъже.
— Моля ви…
— Е, Ди Понти? От сто километра се вижда, че сте страхливец — обади се Джейсън и по този начин попречи на Джена да продължи.
Тя ахна, но преди да успее да се намеси, Ричи кресна:
— Достатъчно. Ще те убия по всяко време и с каквото оръжие си избереш, пале такова.
— Шпаги. Утре в зори — с готовност отговори Джейсън. — Моят секундант ще се свърже с вашия.
— Готово. — Ричи тракна с токове и хвърли злобен поглед на Джена. — Ще се върна, за да продължим нашия разговор. — Закрачи наперено и като мина покрай Джейсън, поспря, за да му каже натъртено: — Колкото до вас, ще ви накарам да млъкнете веднъж завинаги.