— Дойдох да отведа мистър Майло в къщи.
— Той ли те повика?
— Не, мистър Майло не ме е викал.
— Тогаз отде знаеш, че искал да го водиш в къщи? Слушай, Сам Моксли, ти по-добре си върви и го остави на мира! Горе е човекът, на легло.
— Нали тъкмо това си помислих още в началото — разтревожено издума Сам. — Знаех си, сигурен бях. В костите си го усетих.
— А сега какво мислиш, какво ще направиш?
— Ще си изпълня дълга. Идете и се обадете на мис Джени — да почне полека-лека да го вдига, че да не се уплаши посред нощ.
— Без мен! — запротестира Малчо и заклати глава. — С такива неща не се занимавам — после да се разсърди и мен да ругае. Съдията Рейни се навечеря и се качи горе да си изпуши пурата и да се нагласи за спане. Ако си знаеш интереса, по-добре си върви и го остави на мира!
— Знам си дълга и затуй съм дошъл, да го изпълня!
Като мина покрай Малчо, той стигна в другия край на антрето и спря пред стъпалата.
— Мис Джени! Мис Джени! — високо се развика той — Долу е Сам Моксли. Дойдох да взема мистър Майло, у дома да го водя. Чувате ли, мис Джени?
В къщата цареше тишина. Малчо се смъкна, от стола.
— Не ме ли чувате, мис Дже-е-ени? — развика се Сам още по-високо. — Тук е Сам Моксли, готов съм да отведа мистър Майло в къщи.
Не мина много и в горния край на стълбището застана Джени, плътно загърната в яркорозов халат. Кестенявите й коси се спускаха надолу, тя се мъчеше да ги дигне и изведнъж се взря в едрата фигура на Сам.
— Здравейте, мис Джени! — усмихна се Сам. — Как сте тази вечер?
— Какво търсиш тук, Сам Моксли? — троснато попита тя. — Не знаеш ли вече колко е часът? Друг път поглеждай часовника, преди да безпокоиш съдията Рейни.
— Съжалявам, че трябва да ви безпокоя — и вас, и него, но, мис Джени, нямаше как. — Сам говореше с твърд глас. — Истински съжалявам, но чисто и просто трябва да заведа мистър Майло в къщи, а вие каквото щете си приказвайте! От трийсет години денонощно се грижа за него и дългът ме принуждава да не го изоставям. Ако обичате, кажете му, че съм дошъл — да става от кревата и да слиза! Кажете му и веднага ще си ида.
— Съдията Рейни е достатъчно порасъл и знае какво върши, Сам Моксли. Човекът има право да стои там, дето си поиска. Не си ли тръгнеш, току-виж изгубил търпение и сторил нещо необмислено.
— Чух, мис Джени, всичко чух; може да е самата истина, но това няма значение. Обещал съм на мистър Майло да се грижа за него, додето е жив, няма да си наруша думата, я! Затуй съм дошъл, изпълнявам си обещанието.
Сам почака минута-две и се заизкачва по стъпалата.
— Това ще ти струва службицата, Сам Моксли! — предупреди го Джени и отстъпи назад. — Почакай, съдията Рейни сам ще ти го каже! Ще се каеш, че не си ме послушал.
— Може и тъй да е, не искам да споря с вас, мис Джени — рече той, без да спира, — но най-напред съм длъжен да си изпълня обещанието. Не го ли изпълня, до утре няма да мигна.
Джени се загърна в розовия халат и почна да отстъпва, докато най-после застана пред вратата.
— Предупреждавам те за последен път, Сам Моксли! Послушай ме! Ще съжаляваш, че си пропуснал да извършиш една добрина на старини. Ще се лишиш от всички гозби, които обичаш, а нощем няма да има де да се свреш. Ще тръгнеш по улиците да просиш и ще си блъскаш главата, че не си ме послушал, като ти думам.
— Чух, мис Джени, но това няма значение — решително рече той. — Ако се наложи, гладен и гол ще тръгна.
Сам посегна към отворената врата и заопипва стената да намери ключа на лампата. Щракна и в този миг съдията Рейни се надигна в леглото, примижал от силната светлина.
— Здравейте, мистър Майло! — сериозно каза Сам.
— Проклет да си, черна кожо! — викна съдията Рейни. — Какво търсиш тук? Не съм те викал. Какво те е прихванало? Сигурно си се побъркал. Не виждаш ли какво правя?
— Нямаше защо да виждам с очите си, мистър Майло, аз в костите си го усещах. Като се обади мис Джени по телефона да не ви приготвям вечеря, защото тя щяла да ви гощава, веднага разбрах какво има да става. Знаете, сам ми казвахте, че поиска ли една жена да те нагости и да ти приготви постелята, това било сигурен признак, че освен яденето, още куп работи имало да стават. Като се обади мис Джени по телефона, пресметнах колко време ви трябва да вечеряте, колко за пурата и после хукнах насам. Познавам аз кога е точният момент да си изпълня дълга — нали ме накарахте да ви обещая, че изпаднете ли в подобно положение, ще дойда да ви измъкна. Няма нищо лошо човек да поседи надвечер час-два с приятелката си, но цялата нощ в къщата й да останеш, един куп неприятности ще ти се струпат. Много добре помните, мистър Майло, сам сте ми ги казвал тия неща и аз ви обещах винаги да се притичвам и да ви водя у дома, додето не е станало късно.