За свое най-голямо задоволство, Джени привърши гладенето на блузата, вдигна я, огледа я с одобрение и я метна на закачалка — искаше да я отнесе в стаята си, без да я сгъва. После измъкна една от памучните си поли, изпрани предния ден, и я просна на дъската за гладене. Преди да хване отново ютията, тя хвърли поглед към Клара, изразително повдигайки вежди — това значеше, че най-сетне е готова да говори.
— Ужасен, убийствен студ снощи, нали, Джени? Клара веднага заприказва с настървение, което показваше колко нетърпеливо е чакала през цялото време възможността да каже нещо.
— Виждала ли си в живота си такова нещо в толкоз ранна есен, Джени? Аз поне не си спомням.
— Страшно беше — съгласи се Джени и поклати глава. — Направо страшно.
Внимателно повдигайки подгъва на полата ся, Клара кръстоса крака в друга поза. После изпъна едното си стъпало и огледа тънкия си глезен.
— Може би най-сетне ме е налегнала старостта — рече Клара, посегна и погали крака си, — но май зимите с всяка година взеха да стават все по-студени. Ако снощният мраз се повтори, ще се наложи да си купя още едно одеяло. Истина ти казвам… искам да кажа… всъщност нощно време почна да ми става студено, откак Джордж си отиде. — Тя замълча и отново си погали крака. — Яд ме е на снощния студ не за друго, ами затуй, че след толкоз труд и грижи през лятото тая сутрин в градината не бе останало ни едно цвете. Тъй се натъжих, че ми се дощя да седна и да ревна.
Джени кимаше в знак на съгласие.
— А пък аз снощи загубих скъпоценните си червени и жълти хризантеми — въздъхна тя. — По-хубави хризантеми не бях отглеждала. Не мога ти каза защо, но да се грижа за цветята е една от най-сладките ми слабости. Не е ли грехота — студена вълна по това време! Ако на времето не му беше скимнало да се държи тъй дяволски опак, тия мразове нямаше да дойдат поне още три-четири седмици, знам аз. Но от едно съм доволна. Снощи си прибрах всичките саксии. Да ги бях забравила, всичко щеше да се попари. Като си помисля как мога да си погубя цветята, иде ми да се свия на кълбо и да умра като куче.
— Хубави цветя имаш, Джени. Възхитена съм. Пък аз винаги съм казвала, Клара, че в задния двор имаш чудесни цветя.
Джени продължи да глади полата, а Клара, наблюдавайки я над ръба на чашата, допи кафето. Минутите течаха в тишина.
По едно време Клара се надигна от стола и отнесе чашата и чинийката на умивалника. Застанала пред него с гръб към кухнята, едно след друго тя старателно се залови да ги мие в струята гореща вода. Едва като ги избърса, се обърна и погледна Джени.
Джени безгрижно тананикаше и движеше ютията напред-назад върху полата си.
— Не зная колко е вярно, но чух, че си щяла да се откажеш от квартирантите си — поде Клара, като се стараеше да говори с най-безразличен тон. — Много се изненадах, като научих, и веднага си казах, че не може да бъде.
Джени тръшна ютията на дъската. Рязко спря да пее, но все още не вдигаше поглед от полата.
— Какво си чула? — попита тя след малко. — Какво каза?
— Чух, че твоите квартиранти щели да те напуснат и да се преместят другаде, но както ти казах, не знам истина ли е, не е ли…
Извръщайки се полека. Джени погледна Клара право в очите. Лицето й се изчерви, устните й леко потръпваха, сякаш неочаквана болест я бе повалила, опря ръка на дъската и тежко се облегна на нея.
— Къде ги чу тия неща? — остро попита тя. Гласът й бе сух. — Кой ще е тръгнал из града да клюкарства? Откъде ги научавате тия работи, бе? Искам всичко да разбера.
Свела очи да избегне гневния поглед на Джени, Клара се върна на стола и седна. Джени остави дъската, мина през кухнята и застана пред нея.
— Хайде, казвай!
— Какво да ти кажа. Предполагам, че досега целият град е разбрал — каза Клара. — Аз обикновено последна научавам нещата.
— Кога чу?
— Тази сутрин.
— Кой ти каза?
— Норма Поуп.
— Какво рече тя?
— Преди малко си бях в градината, тя се приближи до оградата и всичко ми разказа, но тя откъде е чула, не знам. Сигурно някой от съседите. Нали знаеш, Джени, как се носят приказките от улица на улица. Винаги е било така. И една думица да пуснеш, ще стигне до другия край на Солисо като пожар в гората, когато има вятър.