Джени усука розовия халат и се тръсна върху най-близкия стол. Пое си дълбоко дъх и кръглото й лице се изчерви още повече.
— Хайде, разкажи ми какво си чула — гласът на Джени беше напрегнат, тя скръсти ръце в скута си. — Искам да зная с най-големи подробности какво се говори. Кажи, Клара, какво приказват за мен?
Клара повдигна полата си и прекръстоса нозе.
— Виж какво, Джени, не искам после мен да обвиняват — тя се наведе и отново погали крака си. — Повтарям само това, което ми казаха, Норма Поуп ми го каза. Ние двете с тебе сме добри съседки и приятелки от сума време и сама знаеш, че не бих говорила зад гърба ти неща, които мога в очите да ти Кажа. Е, може и аз да си имам недостатъци, но не съм от тия приятели, които… — Клара се облегна, изпъна се и заигра с най-горното копче на роклята си.
— Не съм казала, че ще ти се разсърдя — искам само да науча какво си чула.
Вторачила се в полата си, Клара усърдно се зае да я приглажда с ръце.
— Ами че… — почна тя, все още без да погледне Джени в лицето. — чух, че… всъщност аз ще ти кажа само онова, което Норма Поуп ми разправи тази сутрин… та чух, всъщност Норма каза, че някои хора… искам да кажа, тя чула, че някои хора щели страхотни неприятности да ти причинят, такива неприятности, че си щяла да продадеш всичко и да напуснеш града… освен ако принудиш Бети Уудръф моментално да ти напусне къщата.
Джени загърна халата още по-плътно и самоуверено се усмихна. Едва сега тя се отпусна на стола.
— Ни най-малко не ми влиза в работа какво правят тия от църквата на Суровия кръст. Моят адвокат казва…
— Но това, което чух, не идва от хора на църквата.
— Че кой друг може да говори за мене така?
— Жените, които са разбрали, че мъжете им се виждат нощно време с Бети Уудръф в мотелите по шосето.
Джени се загледа с мигащи, но невиждащи очи в Клара.
— Моят живот е низ от изпитания и страдания, едно след друго — неочаквано каза тя, — и както е тръгнало, май така ще си остане, додето съм жива. Мислех, като се оттегля, и всичките ми главоболия изведнъж ще престанат. Преди години бях още младо момиче и мъжете още ме искаха много-много не се тревожех какво приказват хората за мене. А сега тия случки всъщност показват разликата между отношението на света към една жена, когато е млада и хубава и когато е стара и грозна. Друго да си чула?
— Как да ти кажа…
— Кажи ми, Клара.
— Разправят, че Бети Уудръф слизала в центъра всеки следобед, всички да я видят, а накрая прелъгвала мъжете един след друг, отивали после из мотелите и всяка нощ вършели скандални истории. Казват че можела всекиго да съблазни. В града се е пуснала дума, че малко необикновена падала, дори, както казват, била скандално различна от другите жени. Не зная какво по-точно искат да кажат, само гадая. Както и да е, говори се, че ти си била виновна, защото мъжете се обаждали на твоя телефон да я търсят и след петнайсет минути отлитала нанякъде.
— Друго, Клара? — Джени стисна устни.
— Това е кажи-речи всичко. Почакай, казват още, че Бети Уудръф била усвоила цялата си опитност от тебе — иначе отде ще знае как се дигат скандали.
— Ти, Клара Крокмор, по-добре виж собственото си поведение и за моето не мисли! Сега съм уважавана възрастна жена и не съм по-лоша от другите. И, освен това всяко момиче е длъжно да знае какво искат мъжете от него.
— Джени, не се сърди, че ти казах това — рече Клара. — Нали сама поиска да узнаеш какво съм чула. Повторих ти онова, което някой вече е споделил с Норма Поуп.
— Имам право да се сърдя, на когото си искам, а особено пък на тия, които не вярват, че съм почтена жена. И ако от добро сърце съветвам Бети Уудръф насаме, това никого не интересува. Разговорът между две жени е също тъй естествен, както и за мъжете, които заедно посрещат утрото. Много добре знаеш. А малко ли й беше на Бети, че оня, треньорът, я захвърли? Има нужда от човек като мен да й помага и да я напътства в света. Има момичета, такъв удар преживяват, че повече мъж не виждат и стари моми си остават. Други пък тръгват по улицата да се предлагат за по някой долар. С Бети не исках да стане нито едното, нито другото. — Тя замълча. — А сега ми кажи и останалото. Какво друго чу за мен, Клара?
— Друго не си спомням — предпазливо отговори Клара.
— Сигурна ли си? Нищо друго ли не казаха?
— Може и да е имало друго.
— А какво друго?
— Някой спомена, че понеже си била вече на години, нямало смисъл тепърва да си променяш досегашните навици и че не било много подходящо да живееш с църквата врата до врата.
Джени се изправи и тръгна напред-назад из кухнята. Беше толкова развълнувана, че, без да усети, изпусна от крака си единия чехъл.