— Много добре зная откъде са тръгнали тия долни клюки — с горчивина изрече Джени. — Верующите от Суровия кръст н техният проповедник Клъф. Друг никой не може такива подлости за мен да надума. Идват вчера и казват, че не изпъдя ли Бети, щяла съм неприятности да си имам. А това е само извинение, защото всъщност искат да ми присвоят имота и да изградят пристройка към църквата. Пък аз до дупка ще се противопоставям, докато ми държат силите. Ще ги науча аз тях! И двойно повече пари да ми дават, пак няма да си продам къщата. Ще им дам да видят!
Най-сетне, разбрала, че е загубила единия си чехъл, тя млъкна и се заоглежда из кухнята. Откри го, протегна крак, без да се навежда, нахлузи чехъла и отново тръгна напред-назад.
— Ще се противопоставя, ще видиш! А Бети Уудръф може да остане при мене още десет години, ако иска. И такива като нея още ще взема, нито едно празно легло да не остане в къщи. И като си напълня къщата с квартирантки, тия, верующите от Суровия кръст, току-виж почнали да съжаляват за долните си приказки. Додето свят светува, моята къща ще бъде пъпът на Солисо.
Сълзи изпълниха очите й, разхълца се, месата й се разтрепериха. Внезапно и за миг ослепяла, тя се довлече до стола на Клара и падна в коленете й. Клара я прегърна и взе утешително да я потупва. Разплакана като малко дете, Джени притисна лице в скута на Клара.
— Не плачи, Джени — нежно каза Клара, оправяйки разбърканите й коси. — Защо се оставяш на такива да те мъчат и да ти тровят живота? Никой не може да те изхвърли от собствената ти къща. Имаш право да живееш тук, докогато си искаш.
Джени посегна, хвана долния край на розовия си халат и избърса очи.
— По някой път ми се струва, че на тоя свят си нямам ни един приятел — сломена продължаваше да хълца тя. — Хората се отнасят с мен като със стар протрит парцал за дъски, годен само за боклука. А като бях млада и хубава, никой не постъпваше подло. Остарях, погрознях, от всичко се отказах и вече никой пет пари не дава за мене. Какво си мислят, къде трябва да се дене жена като мене? Нали и аз все някъде трябва да живея? Не съм ли пестила пари, не съм ли плащала за тая къща? Съм! Тогаз защо да не си живея в къщата и като всички други спокойно да дишам?
— Да, Джени, да, Джени — успокояваше я Клара.
— Срамота и грехота тъй да се отнасят с мене! Като бях млада и хубава, на четирийсет мили нямаше да срещнеш мъж, който да не ме е поискал, а сега, като съм стара и грозна, всички гледат как да се отърват от мене. Като бях младо момиче, каквото поисквах — имах го, а сега не ми дават да живея в собствената ми къща, за която пари съм харчила. Мога да ти изредя с имената неколцина от тия, дето идваха при мен, преди да се запишат в църквата — и добре си прекарваха, повярвай, — а сега те, същите, са против мене, пишат се набожни и ме карат да напускам града. Тъй ме е яд, че мога на десет стъпки да се изплюя.
— Джени, аз съм ти приятелка, на мен винаги разчитай — каза Клара, нежно галейки я по косата. — Не обръщай внимание на хорските приказки. За коя ли жена не приказват, сега и твоят ред е дошъл.
Попила сълзите си, Джени приближи печката и си наля кафе. В чашата изсипа няколко лъжички захар и тъй енергично взе да го разбърква, че кафето се разплиска по розовия халат.
— Нали запомни какво ти казах, Клара? — каза Джени с твърд глас. — Реших: няма да изпъдя Бети. Неотдавна верующите от Суровия кръст и проповедникът Клъф ме караха да изхвърля и Вийзи Гудуили, но той и досега е тук. Казваха, че било грях, неморално било Вийзи и аз да живеем под един покрив. Нямам представа как са разбрали какво правим понякога с Вийзи, защото вечерно време винаги си пускам пердетата, но хайде, разбрали — няма ли жената право на частен живот, когато я прихване? Има-няма, от трийсет и пет години все така я карам — сега заради тях да се откажа ли?
Клара се изправи насред кухнята.
— Да си тръгвам, обед стана — и се отправи към задната врата, но след две-три крачки спря. — Джени, ако се случи нещо… Искам да кажа, ако се наложи Вийзи Гудуили да те напусне … — Клара бе тъй смутена и възбудена, че трябваше да си поеме дъх, преди да се доизкаже — как да ти кажа, у дома имам една стая, ако иска, да заповяда.
Джени изпусна чашата и чинийката в умивалника и те шумно издрънчаха. Вперила поглед в Клара, почервеняла от гняв, тя също се изправи насред кухнята.
— Това е най-подлото и долно нещо, което съм чула в живота си, Клара Крокмор! Знам аз накъде биеш! Нам тия не минават! Искаш Вийзи Гудуили при теб да се премести, а? И мислиш, че можеш да ми го отнемеш, а? Слушай какво ще ти кажа, Клара Крокмор. Той е мой и няма да ти позволя да го завлечеш — ти да намазваш, а аз не, тъй ли?