Клара посегна да отвори вратата, Джени се втурна подире й. Клара не успя да отвори. Джени пипна с две ръце късата й руса коса и диво й разтърси главата. С прерязан път за бягство, закрещяла с цяло гърло, Клара почна да дърпа и мачка розовия халат на Джени, докато най-сетне успя да го свали от гърба й. Като видя това, Джени се помъчи да скъса роклята на Клара. И двете паднаха на пода. Като по-чевръста, Клара успя да се измъкне и отвори вратата. Спусна се по стълбите на верандата и без да се обръща, се завтече към своя двор.
Като реши, че е в безопасност, тя спря и погледна назад. Джени стоеше на верандата с парче от розовия халат в ръка.
— Само да си посмяла да ми стъпиш в къщата, докато си жива, долна мерзавко! — викаше Джени. — Ако ми припариш в къщата още веднъж, до косъм ще те оскубя! И дрешките тъй ще ти накъсам, че ще ми станеш на варено пиле! От днес нататък с теб не говоря. И ако те хвана някога, че се мъчиш да примамиш Вийзи Гудуили в къщата си, ще те удуша, живота ти ще изстискам! От мен мъж никой не може да отнеме, щом аз не искам да го дам! Вийзи ми е жокейчето, хубаво да запомниш!
V
Когато проповедникът Томас Клъф нагласи куфара в колата си, снижи рамене и се изгърби зад кормилото с надеждата, че няма да го разпознаят, като напуска града, и префуча през площада на Съдебната палата, беше току преди здрач. Като стигна края на града, макар и все още напрегнат и възбуден, той бе успял вече да поуталожи вълнението си.
Насочи автомобила по щатското шосе към Съмър Глейд, градче на десет мили южно от Солисо, разположено в плодородна низина. Небето цял ден бе ясно, слънцето бе постоплило света и в късния следобед вятърът се обърна — от югоизточен стана югозападен. С падането на нощта бризът откъм Залива омекна и овлажня.
Проповедникът Клъф размишляваше и от сутринта кроеше как ще изпълни непреодолимото си желание; взел най-сетне решението, той едва дочака идването на тъмнината. Втълпи си, че като божи служител е длъжен да научи всичко за живота — поне колкото може, — та после да съчинява проповедите въз основа на личните си преживявания и наблюдения. Оттук нататък не бе трудно да се самоубеди, че е необходимо само веднъж да пренощува в някой мотел и от първа ръка да натрупа познания в тази особена проява на живота.
Като чуваше за посещенията на Бети Уудръф в мотела „Приятни часове“, проповедникът Клъф неведнъж бе усещал силното и настойчиво влечение и той да иде там. Няколко пъти, умело скрит зад храсталака в църковния двор, той бе наблюдавал Бети, като излиза от дома на Джени Ройстър и поема с колата си в нощта; веднъж дори я проследи да види къде отива. Всеки път след подобен случай той се връщаше у дома, дето го чакаше неспокойна нощ, въртеше се, мяташе се в леглото с часове, терзаеха го опустошителни мисли за нея.
По шосето между Солисо и Съмър Глейд имаше десетина мотела, някои модерни и светли, други порутени хижи и бараки, и с всеки следващ мисълта за това, което върши, още повече го вълнуваше и възбуждаше.
В някои от по-новите мотели вече прииждаха нощните гости, той виждаше мъже и жени, които слизат от колите си и влизат. Макар че през цялото време се чувствуваше самотен, сега, като знаеше, че и той скоро ще бъде настанен в такава стая, изпълваха го приятни усещания. Когато пристигна в Съмър Глейд и бързешката пое обратния път, бе станало вече съвсем тъмно и мотелите запалваха блестящите си електрически фирми и реклами.
Проповедникът Клъф беше млад човек, нямаше още трийсет, с оредяла черна коса и бледа кожа. Нисък на ръст, едва надхвърлящ метър и петдесет, той имаше слабо, мършаво тяло. По природа беше нервен и вглъбен и лесно пламваше от собствените си проповеди. Понякога викаше и крещеше с такъв плам, че пресипваше, и още нестигнал заключителната част на проповедта, едва смогваше да шепне. Дойдеше ли такъв момент, когато никой вече не го чува, почваше да скача от възбуждение, от време на време се тръшваше на пода и се търкаляше до пълно изтощение. До благословията в края обикновено потъваше в пот, а синият му костюм всякога бе смачкан и прашен.
Бе роден в горите по южния край на областта Индианола, при един от казаните за дестилация на терпентин, където баща му работеше като пожарникар, а майка му — като готвачка. Никога не бе отивал на повече от четиридесет мили от родното си място. Изкара две години в основното училище, после се залови на работа в една дъскорезна и пропусна всякаква възможност да се подготви за църковното поприще. Но на двайсет и три годишна възраст, по време на събрание за религиозна просвета, той бе въвлечен във вярата, стана пламенен и убедителен агитатор за църковни помощи и оттогава с успех се отдаде на проповедничество. Особено добре се проявяваше, когато трябва да се съберат средства за построяване на нова църква.