— Колко ще ми струва да остана тук? — попита проповедникът Клъф, извади ръце от джобовете и запрехвърля тежестта си от единия крак на другия.
— Да ти струва? — Стенли поклати глава. — Нито един цент, отче Клъф! Аз само тъй, обясних ти как се справям с обикновените пътници. А на теб ще дам най-хубавата стая, защото ми стига гордостта, че си гостувал в мотела „Приятни часове“. И освен това мога ли и да помисля дори — от нашия проповедник пари да искам! Не е праведно!
— Не желая да ти се натрапвам …
— Ти, отче Клъф, никому не се натрапваш. Ти ми правиш огромна чест. По това време на годината и без това разполагам с доста празни стаи. Големият наплив още не е почнал; ела да видиш след месец, като тръгнат на тълпи за Флорида! Но въпреки това обичам и в по-слабия сезон да давам стаи, помага на търговията. Като види обикновеният пътник, че един мотел се посещава, че отпред са спрели повечко коли, това му действува, приисква му се и той да спре.
Стенли заобиколи масата и от лавицата на стената избра ключ.
— Отче Клъф, давам ти номер 24 — каза той Както ти рекох, искам да имаш най-доброто в мотела. Освен това е чак на другия край на двора, тихо, изолирано, няма да те смущават, като ходят на сам-натам. Колкото ми е възможно, искам да те предпазя и затова не ти препоръчвам много-много да се мяркаш насам, че има някои, като отидат на мотел, съвсем други стават. Откак имам вземане-даване с хората, много неща разбрах за чудатостите на човешката природа.
— Нали и аз искам тъкмо това да разбера …
— Мога да ти кажа, много неща научих само като наблюдавах хората как се държат по мотелите. Няма никакво съмнение — мъжете пият повече уиски от обикновено, а в мотелската стая жените са винаги по шавливи, отколкото в домашна обстановка. Чукат си един друг по вратите и ако откажеш някому от неговата бутилка да сръбнеш, оня побеснява и псува, а жените — виждал съм ги, — като се втурнат разсъблечени, само смей да им откажеш.
— Аз по принцип не пия уиски — побърза да отбележи проповедникът Клъф.
— Зная и ако някой се опита насила да ти дава, веднага ми обади. Не ми се ще да ти се случват такива работи, отче Клъф. А сега качи се в колата и ме последвай в другия край на двора. Ще ти покажа как да се настаниш.
Следвайки ръкомаханията на Стенли Причърд, проповедникът Клъф подкара своята прашна жълтокафява кола към вратата с номер 24. Свали куфара от автомобила и го внесе.
Стенли бе вече запалил лампата и електрическия радиатор и спускаше завесите на прозореца. В единия ъгъл имаше телевизионен приемник, в другия — хладилниче за ледени кубчета, а край масата — две удобни кресла. Останалото пространство в стаята се заемаше от огромно двойно легло, застлано с ярка оранжева покривка. От единия до другия край на пода бе опънат килим, а тук-таме светеха лампи с мъждиви абажури.
Зяпнал от удивление, проповедникът Клъф остави куфара на пода и се вторачи в леглото.
— Не бях виждал толкова широко легло — рече той, доближавайки се до него. — Не знаех, че и такива ги правят. Почти двойно по-голямо от най-голямото, което съм виждал. Тук спокойно могат да си легнат трима-четирима души.
— Най-много двама, отче Клъф — каза Стенли и се засмя, — Ако са повече от двама, на другите се полага отделна стая.
— Тогаз защо са го направили толкова голямо?
— Ще ти кажа, отче Клъф. Откакто съм открил мотела и приемам гости, установих, че хорските навици от време на време се изменят. Една от тези промени е и спането на големите легла. Имаше време — и не беше много отдавна, — когато всички искаха долепени легла и за да угодя на публиката, доставих долепени легла. Не се мина много и пътниците изведнъж взеха да питат за тия, широките; наложи се на бърза ръка да ги сменям, за да не допусна загуби. Ако можеш да ми кажеш защо хората си променят навиците по тоя начин, значи много по-добре от мен познаваш човешката природа.
Проповедникът Клъф поклати глава.
— Вече научавам доста неща, които не съм знаел.
— То да е само това! — продължи Стенли. Може да ти се стори невероятно, но някои туристи искат още по-широки легла. Оная вечер спира един и вика, че искал за себе си и жена си легло с великански размери, а аз по-голямо от това, което виждаш, не можах да му предложа. Естествено, нямаше как да се уверя дали тая с него му беше наистина жена, тъй че си отдъхнах, като се отказаха и продължиха нататък да търсят мотел с великански легла. Може и да греша, но жената, която беше с него, нямаше вид на омъжена за когото и да било. А такива в моя мотел не искам. По тия работи съм много строг и непрекъснато следя какво става, та овреме да предотвратявам неприятностите. — Той подаде ключа на проповедника Клъф. — Ако ти се ще нещо да сложиш в уста, точно насреща има едно чудесно чисто кафене. Не се чака, влизаш, хапваш на крак. А колата можеш и тук да оставиш, близо е.