Като стигнаха номер 24, Стенли избърза нататък, без да похлопа, и се отправи към съседната врата. Клинт го настигна и го хвана за ръката.
— Момент — рече той, — минутка само! Защо не проверихме в тази стая?
— Защото няма никакъв смисъл — отвърна Стенли, мъчейки се да отскубне ръка и да продължи.
— Защо да няма смисъл, Стенли?
— Защото вътре е проповедникът Клъф.
— Какво търси тук проповедникът Клъф?
— Абе и аз не го знам — рече Стенли и отново се опита да приближи другата врата. — Наумил си нещо. Разправяше, искал да опознае живота в един мотел и аз му дадох тази стая без пари. Сигурно вече е заспал, няма защо да го безпокоим. И освен това как да му обясним с какво сме се заловили?
— Джо, отвори тая врата — заповяда Клинт на заместника си. — Щом Стенли е поискал претърсване, ще го направим, както му е редът. Отвори стая 24 Джо!
— Почакай, Клинт — примоли се Стенли. Недей, моля те, недей! Ще разтревожим проповедника Клъф. Човекът за пръв път спи в мотел и не е свикнал на тия работи. Такива са всички свещеници, знаеш. Клинт избута Стенли с лакът.
— Хайде, Джо, отваряй, както ти казах! Заместникът потропа, но отговор не дойде. Потропа втори път, по-силно — и този път никой не се обади. Тогава заместникът поиска от Стенли шперца. Стенли се възпротиви, но накрая го даде.
Когато вратата бе отключена и отворена, съзряха проповедника Клъф, който напразно се мъчеше да се скрие зад тънките завеси на прозореца. Съсредоточена и невъзмутима, Бети Уудръф седеше на широкото легло, обхванала колене, подпряла на тях брада, и ги гледаше иззад тъмните рамки на очилата си.
— Тук има ужасна грешка — възбудено извика Стенли. — Затворете вратата, не гледайте! Затворете вратата!
Джо подпря вратата с крак и попречи на Стенли да я затвори. Тогава Стенли се обърна и понечи да издърпа Клинт от стаята.
— Махай се, Клинт примоли се той. — Не гледай!
— Не ме докосвай! — грубо заповяда Клинт и тласна Стенли встрани. — Аз шериф ли съм, или какво? Не можеш тъй да ме разиграваш.
— Но не виждаш ли, че с нея е проповедникът Клъф? — запротестира Стенли. — Не можеш да го арестуваш, той е проповедник, проповедникът Клъф.
— Млъкни и ме остави на мира, аз ще говоря — каза Клинт. — Нали искаше арест, нали беше съгласен да подпишеш оплакването?
— Но то излезе друго. Не знаех…
— Разправях ли ти аз да се вслушаш в разума? Не ти ли казвах, че не бива да правим това, а? Ама ти, нали си твърдоглав… Ето ти сега! Проповедника Клъф няма да арестувам, но ще го призова в съда като свидетел.
— И там ще му задават най-различни неудобни въпроси — знаеш какви въпроси задават адвокатите. И той, ще-не ще, ще трябва да каже истината, нали е свещеник. И всички в Солисо ще разберат, че са били двамата в моя мотел.
— Ще разберат, я! — кимна Клинт. — Никога в живота си не си казвал по-верни неща.
— Момент, почакай — обади се Стенли, — ще повикам адвокат, имам законното право. Сега ще звънна.
— Звънни, но по-бързо! Ще си позволя още малко да почакам.
Стенли хукна към предната част на мотела.
— Пази ги тия да не излизат от стаята — нареди Клинт на Джо, — че искам да видя каква ще я свърши Стенли.
Когато Клинт стигна канцеларията, Стенли бе вече завъртял номера. Почака известно време, но никой не му отговори.
— Все така ще стане — оплака се Стенли и лицето му безпомощно хлътна. — Като имаш нужда от адвокат, никога не можеш да го откриеш.
— Щом искаш съвет по законите, по-добре позвъни на съдията Майло Рейни — каза Клинт. — Веднага ще ти разясни положението. Знаеш ли къде да го търсиш? Обади се на пожарната команда. Покерът още продължава.
Стенли се поколеба миг-два, но като се сети за проповедника Клъф, грабна слушалката, завъртя номера на пожарната команда и поиска да извикат съдията Рейни. След малко съдията Рейни се обади.
— Тук е Стенли Причърд, от мотела „Приятни часове“ на шосето за Съмър Глейд — развълнувано почна той. — Искам да ви помоля за правен съвет.
— А кога ще ми платите хонорара, Стенли?
— Колко ще ми искате?
— Двайсет и пет долара.
— Толкоз пари за две думи?
— А колко според тебе, Стенли, трябва да бъде един хонорар?
— Да речем пет, най-много десет долара.
— Ако в тия времена на смут и нещастие разумният правен съвет за теб струва само толкова, Стенли, ще ти дам тогава безплатен съвет: намери си някой загубен адвокат, дето с радост ще ти приеме пикливите пари срещу глупостите, които заслужаваш.