— Добре тогава — побърза да обещае Стенли, — ще ви дам двайсет и пет долара, съдия. Утре сутрин ще ги имате.
— В брой, Стенли, в брой.
— Добре, добре, в брой. Утре сутрин първата ми работа…
— Кажи сега, каква ти е болката, Стенли? Струваш ми се малко развълнуван.
— При мен в мотела е шерифът Хъфман, помолих го да арестува Бети Уудръф и да я откара в затвора. А той казва, че в такъв случай проповедникът Клъф трябвало да се яви в съда като свидетел. Аз пък не искам да намесваме проповедника в такъв грозен скандал…
— По-бавно, Стенли, не те разбирам. Кой трябвало да бъде свидетел?
— Проповедникът Клъф.
— Че какво търси проповедникът Клъф при тебе с Бети Уудръф? — попита съдията Рейни.
— Абе, тя е дълга и широка, как да ви обясня, всичко се обърка. Знаех, че проповедникът е в стая 24, но отде да знам, че и тя е при него? Повиках Клинт Хъфман да я арестува, но не предполагах, че проповедникът Клъф… Станаха едни работи…
— А ти сега какво искаш, Стенли?
— Искам Клинт Хъфман да арестува Бети Уудръф и да я натика в затвора, но хич не ми се ще и проповедникът да се мъкне по съдилища. Какво ще му стане с репутацията, ако…
— Добре де, Стенли, кое най-много ти се иска? Помисли и ми кажи.
— Да я арестуват, а него да оставят.
— Добре, Стенли — спокойно отсече съдията Рейни, — разбирам, ти си в състояние на пълно умствено объркване. Затуй ще ти дам и съвет. Нали вече обеща утре сутрин да ми платиш двайсет и пет долара в брой, значи заслужаваш моя съвет.
— А какъв е той? — нетърпеливо попита Стенли.
— Изтегли оплакването срещу Бети Уудръф.
— Никога! — извика Стенли.
— Дори след като си се отнесъл към мировия съдия, дал си съгласие да му платиш хонорар за консултацията и си получил разумен правен съвет?
— Да, господине! Няма да се откажа.
— Отлично, Стенли, всичко ми е ясно. Утре сутрин отивам в съда и обвинявам проповедника Клъф, че е примамил Бети Уудръф в една от мотелските стаи с очевидно користна цел. После ти пращам призовка да се явиш в съда, тъй като ще се наложи мотелът „Приятни часове“ да бъде затворен и запечатан заради своето нездраво влияние сред обществото. Срещу теб допълнително ще бъде отправено обвинение, че поддържаш заведение с лошо име. Освен туй утре сутринта очаквам да получа твоите двайсет и пет долара. С това, мисля, изчерпваме въпроса. Нещо да попиташ, Стенли?
— Момент така, мистър Рейни! — Стенли извиси глас. — Само това не правете! Не бъркайте! Утре сутринта ви донасям парите.
— А Бети Уудръф, Стенли?
Стенли хвърли поглед към Клинт Хъфман. Сякаш у дома си, без да показва никаква тревога, Клинт се беше вдълбочил в някаква шосейна карта. Показалецът му бавно се местеше по разтворената хартия, проследявайки едно от най-живописните шосета за Флорида.
— Мистър Рейни… Не държа да я арестуват.
— Ти вече промени решението си?
— Да — с отпаднал глас рече Стенли, — промених си решението. Нищо не искам. Да си остане всичко, както е било. И на шерифа ще кажа. Не обичам неприятностите.
— Какво мисли Клинт Хъфман по този въпрос? — попита съдията Рейни. — Може би смята, че е длъжен да постъпи съгласно твоето първоначално оплакване?
— Вземи — Стенли подаде слушалката на Клинт. — Говори с него. И му кажи, че никакво оплакване не искам да правя.
Без да бърза, Клинт грижливо сгъна шосейната карта, остави я на масата и едва тогава пое телефона от Стенли.
— Какво става, съдия? — попита той.
— Ще се върнеш ли да продължим играта, дяволите да те вземат? Измъкна ми три долара и държа да си ги върна. Хайде, Клинт, побързай! Наближава часът ми за вечеря, трябва да се прибирам в къщи.
— След десет минути съм при вас — каза Клинт и затвори телефона. После излезе бързо от стаята, без дори да дочака Стенли. Упъти се към номер 24, влезе и кимна на Бети Уудръф.
— Скоро в къщи, госпожице — усмихна се той. — Късно е вече! В тоя час хубавите момичета не се разхождат сами.
VII
Телефонът в антрето на долния етаж звънеше от няколко минути и макар че пронизителният му звук кънтеше из цялата къща, Бети си остана в стаята и не отиде да се обади.
Бе още рано, едва девет и половина; Бети обикновено дигаше слушалката до полунощ, а понякога и по-късно. Джени знаеше, че Бети си е в стаята, защото се върна малко след девет. Нямаше го и Малчо Гудуили да види кой звъни — още играеше покер в пожарната команда. Вместо да се обади сама, нещо, което не бе правила от няколко седмици, тъй като по това време търсеха Бети, Джени се отправи към стаята на Бети.