— О, и аз съм неомъжена, мис Ройстър, и съвсем нямах намерение да ви задавам интимни въпроси.
— Сега съм жена на години, уважавана жена — увери я Джени, — и личният ми живот е толкова порядъчен, колкото и на всички други. Искам всеки да знае това.
— Нали ще ми дадете стая под наем? — нетърпеливо попита момичето и закърши ръце. — Цял ден търся стая и ако и при вас не намеря…
— Ти първо ми кажи нещо за себе си, пък аз после ще реша. — Джени се извърна, стрелна Малчо, намръщи се строго и той престана да клати крака. — Всякога внимавам на кого давам стая, защото не искам под покрива си да събирам разни неблагонадеждни елементи. Целият град знае, че съм добра и с голямо сърце, но има неща, които не мога да кажа; ето защо винаги внимавам и винаги изборът ми е бивал добър. Освен това в града има хора, които са свикнали всекиму нещо да намират, а особено пък на моите квартиранти. Та заради туй искам да зная всичко за тебе още от началото. Първо на първо, кажи поне как се казваш и откъде идваш.
Със скръстени в скута си ръце и плътно прибрани колене, тъмнокосата се размърда и приседна на ръба на стола. Отново залюлял крака, Малчо й се ухили и запали цигара.
— Казвам се Лоана Нилей — нервно изрече момичето. — Дойдох в Солисо…
— Какво приказно име! — каза Джени. Приповдигна ръце, намести ги върху корема си и се настани по-удобно. — Става ми приятно само като си помисля за такова име. Не помня да съм чувала нещо подобно, а сега вече никога няма да го забравя: Лоана Нилей, Лоана Нилей. Чудесно, идеално подхожда на момиче, а и ти, каквато си хубава — само за тебе. Като се замисли човек за обикновените, изтъркани женски имена — Етел, Бърта, Нанси, та дори и Шарлот, — бррр, зле ми става, просто ми се разваля настроението. Срамота и грехота, има момичета, които си мъкнат имената цял живот, сякаш са ги оседлали с тях. И аз не обичам да ми викат Джени, но какво да правя. Колчем измисля някое по-хубаво име и поискам тъй да ме наричат, всички казват, че Джени най ми отивало. Никой никога не ме е нарекъл другояче. Затуй съм си Джени по име и Джени по природа. Как само ти завиждам за името! Лоана Нилей… Лоана Нилей…
Лоана се усмихна.
— Продължавай, кажи нещо за себе си — допълни Джени.
— Пристигнах в Солисо тази сутрин с автобуса. Навсякъде проверих за стая. Ходих на десетина места в града. Прочетох всички обяви във вестника, гледах за обяви и по къщите, но стая никъде. Някои в началото казваха, че имали, но после, кой знае защо, се отмятаха. Едни разправяха, че решили да не дават под наем, други пък, че такъв наем щели да ми искат, какъвто нямало да мога да плащам. Тъй беше навсякъде. Уморих се, загубих кураж и като не знаех какво да правя, накрая се върнах в автобусната станция и седнах да си почина. Може и да съм си поплакала малко. По едно време идва някакъв шофьор на такси и пита какво има. Като му казах, взе да разправя, че ако се намери в града някой стая да ми даде, това ще бъдете само вие. Не бях сигурна да му вярвам ли, ама сега съм доволна, че му повярвах.
— В Солисо има шофьори, на които можеш да вярваш, а има и такива, на които не може да се вярва. Занапред да си знаеш. Мога само да ти кажа, че си попаднала на сигурен човек. Кажи ми сега откъде идваш?
— От Дженкинстаун, има-няма трийсет и пет мили оттук. В областта Палмето.
— Знам за Дженкинстаун, от хората съм чувала — обади се Джени, — но тъй и не ми остана време да отида и сама да видя. Разправят, много дини и пъпеши се въдели из вашия край. Не съм много по дините, но за вашите пъпеши мра. Само като си помисля, и ми се напълва устата. Едва дочаквам да им дойде сезонът и ела после да ме видиш — цяло лято на свиня заприличвам. Как един път не можах да се наям до насита!
— Баща ми отглежда пъпеши, имаме ферма край Дженкинстаун — каза Лоана и отново се усмихна. — Декари. Всяка година. Докато живеех у дома, помагах в брането, после ги товарехме на камион. Понякога толкоз много се раждаха, че не можеш да ги продадеш. Каквото останеше, хвърляхме на свинете.
— Срам! Позор! Да даваш пъпеши на свиня, когато аз на свиня ставам за тях.
Джени притвори очи, представи си своите любими пъпеши и поприбра корема си с ръце.
— Разкажи нещо друго — додаде тя след малко. — Защо дойде в Солисо, защо си търсиш стая?
— Ще се помъча да намеря някаква канцеларска работа — отвърна Лоана и лицето й светна. — Две години съм била в търговската гимназия и сега искам да се хвана на някоя секретарска длъжност. Владея отлично стенография, всякакъв машинопис и от деловодство разбирам. Мога и на сметачна машина да работя. Учили сме в училище. Дженкинстаун е малък град, работа като за мене много не се намира. И реших да дойда в Солисо, знам, че тук може да ми падне нещо по-добро.